Желание
Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, когато идва у нас. Но този път, Тя пристигна с балдъзата. Не можех да сваля очи от нея. Изпитах възхищение. Невероятна. Жестока. Имах чувството, че лигите ми ще потекат, като я гледах. Влюбих се от първия поглед на нежното синджирче на гушката ѝ. Можех да е съзерцавам до припадък. Прекрасна. Като сълзичка. Желанието ми се превръщаше в копнеж.
За първи път изпитвах такова силно чувство. Такава страст. Желания да я грабна. Да я открадна от света. Само за мен. Да се скрием. Само двамата.
Увъртах се около нея като котарак. Два дни.
Да бъдеш или да не бъдеш. Боже! Това аз ли съм?
Знаех, че не трябва да го правя. Знаех, но какво от това? Случи се.
Издебнах, когато нямаше никой. Грабнах я като хала. И я замъкнах в избата. Усетих дъхът ѝ. Опиянението ме завладяваше. Нямах сили да се противопоставя на изкушението. Признавам, обещах си да не я докосвам. Но какво значи едно обещание, пред величественото удоволствие да вкусиш греха? И да се отдадеш на удоволствието. И аз го направих.
Чу се щракване на вратата. Някой светна лампата. Жена ми! Видя ме как я бях гушнал.
- Какво си прегърнал тази дамаджана, бе? Нали се разбрахме, че ще пием сливовата ракия на татко чак на Коледа. Не можа да се удържиш. Хайде, пийни си, за да замиришеш на мъж, че имам нужда от теб. Сестра ми си тръгна. Чакам те в спалнята.
Проклятие! Отпи ми се.
© Марко All rights reserved.
Наздраве ! 
