Железан - 1948-ма!

Присъда – петнайсет години!

Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.

Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…

Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето…

Железан губи най-близкия си съратник в делото…

Съпругата му иска развод - получава го…

На другия ден се омъжва – удар след удар...

Отдето и да го погледнеш: роден конспиратор…

Съден за антидържавна дейност преди и след1944-та година…

Открито осъжда репресиите,

отказва да работи с комунистите,

не признава друга кауза, освен земеделската -

за своята непримиримост заплаща с младостта си…

Ораторите курдисани в двете кюшета на балкончето на полусрутеното селско читалище, се надвикват един през друг, над главите на оръфаните синеджиклии - единият, задъхано хвали „светлото бъдеще“, другият, осмива всяка негова дума и оплаква селската орис!

„Първият“- подготвен ерудит, лекотее пред необразованият, но мотивиран „втори“! Със съкрушителни доводи,вторият разобличава човека разцепил цяла една партия и станал подлога на комунистите. Нечовешката ненавист и омраза към ренегата няма да го напусне до последния му дъх, въпреки многократните опити, да бъде вкаран в правия път…

Присъстващите представа нямат, че това е последният, фатален сблъсък между двамата мъже – ченгетата не изчакват края на митинга и пред стъписаните погледи на селяните закопчават „върлия“ петковист...

В този, последен словесен двубой, за първи път победител е Петър Танчев, а опозицията, в лицето на Железан Райков, е разгромена...

 1961-ва!

Завръщането на Железан от затвора се превръща в събитие за обикновените хора и проблем за Държавна сигурност! Пред родната му къща в с. Голям извор, денонощно прииждат съмишленици на земеделската идея от различни краища на страната! След десетина дни пристигат и другарите:

- Тръгваш с нас, или се връщаш там, отдето си дошъл!

Железан приема думите като арест – събира партакешите си в дървения затворнически куфар и сяда между двамина апапи в костюми на задната седалка на черна „Волга“.

- А защо, според теб, не те оставиха да видиш близки и приятели?

- Изплашиха се от брожение – много народ се изниза, стреснаха се.

- А имаше ли такава опасност?

- Не, плашеха от сянката си – народът беше претръпнал…

Странно обстоятелство промени живота на Железан – сънува покойния Данчо, който го заклева да се грижи за сина му Груди! Приема съня като съдбовна поличба и изпълнява заръката - сбира се със Славка, жената на своя другар и създаде семейство. Роди им се момиче, Рая - отгледа ги и двамата, като истински баща…

В София службите внимателно следят всичките му действия, а той общува със стотици хора - бърза да навакса загубеното през годините... В кабинета му е непрекъснат поток от бивши затворници…

- И каква е разликата, дали си на село или тук, в София!

- Голяма - тук съм в гнездото на осите, отвсякъде под око...

- Затова ли гнихте по затворите!

- А по-добре ли е на село да роя пчели и ближа раните си и всеки спрял при мен, на другия ден да пише „пряка реч”. Сега не ми пука - с когото и да се срещам, каквото и да говоря, казвам: Не се занимавайте с мен, върша си работата!...

- Всъщност, каква ти е работата!...

- Ами, ей това: да разговарям с тебе и ако мога да ти помогна…

Пътувам с влак за София, а в купето жена разказва за несправедлив съдебен имотен спор - от гарата я водя направо при бай Железан…

- Утре имам среща със Светла (Даскалова - м-р на правосъдието), ще я запозная със случая и тя да каже какво да се прави. Напиши име и номер на делото…

След години на улицата непозната жена ме спира и прегръща - допуснах, че е далечна роднина, но в един момент се сконфузих!... Тя усети и извика, сякаш да чуе целият град:

- Аз съм тази, на която помогнахте! Не си ли спомняте… пътувахме с влак за София!...

Помня, разбира се, само дето не аз помогнах, а бай Железан!

Имам ли свободно време, тичам при него да слушам затворнически истории - сядам в ъгъла на кабинета му, и се правя, че чета вестник, докато някой ме „хване за мющерия“ … Ежедневно се нижат десетки „бивши” от цялата страна - едни дошли да се срещнат със стари другари, други да помогнат на близък човек…

Обикновено шепнат и се оглеждат, а бай Железан се майтапи:

- Спокойно, микрофоните са изключени…

Според официалната статистика политическите затворници са били 33,000, а „бившите“ твърдят, че са 133,000! Днес знаем, че това число е над 280,000!

Казах си:

- Докато истината не стане достояние на хората, докато тези хиляди живи и мъртви не станат обект на историята, литературата, изкуството, ние няма да направим и стъпка напред като общество!...

Двамата с Железан сме пред входа на Постоянното присъствие на БЗНС. От черна „Чайка” слиза Петър Танчев и отдалече коментира някакъв случай - отдръпвам се настрани. След малко чувам как Железан го псува и съска с дрезгав глас:

- Аз казах ли ти, че този човек е интригант!... Защо го допусна до себе си!...

За първи път го виждам вбесен - маха с дясна ръка, сякаш забива пирони! Танчев примига и се опитва да каже нещо...За късмет, портиера го извика на телефона…

Хващам Железан под ръка и шегувайки се, го успокоявам:

- Ти, май, понапсува министъра?...

- Е, как, като прави за псуване!... Той е на втора позиция в държавата! Колко пъти да му казвам, че този човек е мръсник...

1986- та!

Като член на официална делегация, в която участва и самият Петър Танчев, Железан иска политическо убежище от американското посолство във Финландия! Американците го карат да направи изявления по западните радиостанции - Железан отказва!…

Захвърлят го на шведската граница без документи - шведите го прибират... Оттам пише две писма: До Ценко Барев в Париж и Искър Шуманов в САЩ!

Последният му предлага „помощ” срещу политически изявления - Железан отново отказва!… Барев пък му изпраща някой долар по свой човек, който трябва и да го проучи!

Лицето се връща и докладва: Трябва да се изчака!…

Турски дипломати му предлагат сделка: изявление в техния парламент по възродителния процес - в замяна получава къща на Босфора и „райски живот”!

Следва пореден отказ, а от турска страна – заплаха за отвличане!

Беглеца се убеждава: сред емиграцията определено съществува мнение, че е подставено лице на Държавна сигурност!...

Отвратен от сложната ситуация, в която се оказва, той е категоричен:

- Може да не съм съгласен с някои работи, но срещу Родината си няма да плюя!...

В резултат на тези интервенции получава смъртоносна премия - инсулт!

Назрява решението, че трябва да обясни на света причината за своето бягство. В Отворено писмо до български институции съобщава, че силно се е надявал с този свой акт да „промени нещата в Земеделския съюз”, т.е. Петър Танчев да бъде отстранен от ръководството на БЗНС!...

За жалост, поведението му поражда обратен ефект...

Сянка хвърля и текст от съдържанието на писмото му:

Справка от Окръжния комитет на БКП - Хасково:

„В затвора съм бил от 1945 г. - 14 г. и 8 м.”

В действителност от 1945 г. до 1961 г. са почти 17 г.!...

Излиза, че е лежал повече отколкото е осъден или освободен от затвора през 1959 г. едновременно с Велко Вакрилов! В такъв случай се губят две години от живота му! Добре си спомням,че Велко излезе през 1959г., а Железан, когато бях в казармата – 1961 г. Възможно ли е това да бъде груба грешка или пък съзнателно действие на „конспиратора“!

Алексения  Димитрова във „Войната на шпионите” твърди:„Излязъл е през 1961 г. и е лежал 13 г.”- значи, според нея е влязъл в затвора някъде през 1948 г.! А на нея може да се вярва - известна е нейната принадлежност към ДС и достъп до архивите…

Тези разминавания на дати и години му изиграват лоша шега!…

Защо Железан посочва това удостоверение от ОК на БКП, а не свидетелство от съда! Днес, можем само да гадаем - времето и документите ще си кажат думата…

Накрая, рухнал от инсулта, приема предложението за завръщане в България. Връща се, придружен от човека, когото той посочва – Костадин Янчев, внук на земеделският водач Коста Янчев.

10.02.1989-та!

Никодим Попов, Сиво Чапаров, Михаил Михайлов, Железан Райков, пращат до м-р председателя Георги Атанасов искане за реабилитация на Никола Петков.

25.11.1989 г.

- възстановяват дейността на «БЗНС Никола Петков» с ръководство: Никодим Попов, Милан Дренчев, Сиво  Чапаров, Иван Гинчев, Йосиф Петров.

В петорката липсва Железан Райков!

Румяна Узунова от радио «Свободна Европа» пита по телефона Сиво Чапаров:

- Защо Железан Райков не е в ръководството!...

След неопределения отговор на Чапаров, тя продължава да пита:

- Познавате ли Железан Райков?...

Чапаров отговаря:

- Не, не се познаваме!…

Изключително любопитно обстоятелство: д-р Сиво Чапаров е от Стара Загора. Тази подробност ни кара да припомним позициите, които Железан е заемал в БЗНС:

От 1940 -1944 г.:

-секретар на Областното ръководство на ЗМС в Ст. Загора.

От 1944 - 1947 г.:

-член на Постоянното присъствие на ЗМС,

-член на Бюрото на Градското ръководство на БЗНС в София,

-член на Управителния съвет на БЗНС.

По онова време със сигурност никой не е знаел кой е Петър Танчев! Както днес се чудим: Кой е този г-н със сивото име, Сиво Чапаров, който не познава своя лидер от организацията в която е членувал в Стара Загора!...

Защо Чапаров лъже Румяна Узунова!...

Случайно ли този господин омаловажава и накърнява политическото честолюбие на Железан Райков?... Случайно ли съмишленици го обвиняват в предателство, че подписал декларация, че се отказва от идеите си! И струва ли си да „подпише” сега, когато е могъл да го направи навремето и нямаше да гние по занданите!... Наистина, той подписва декларация с която удостоверява, че ще работи за казионното БЗНС, но подобен акт означава ли отказ от идеи!..

Имал ли е Железан Райков друг шанс през онези години, за да бъде по някакъв начин полезен на земеделската кауза! Всичко, което върши е в полза на репресирани и емигрирали българи! Той връща много политически бегълци и помага на стотици бивши затворници да работят и живеят като нормални хора…

30.5.1991- ва!

 На 70 години Железан Райков приключи своя житейски път!...

Устоя на много удари - не удържа на ударите на своите!