Жена
Тя е жена. От онези истинските, редките. Жена, която те омагьосва, жена, която може да заличи всяка мисъл в ума ти. Жена, предизвикваща фурор, жена, събираща всички погледи в стаята.
Тя знае кога е нежелана, тогава кротко се отдръпва, нищо, че е наранена. Забелязал ли си, че е до теб дори когато си ядосан? Тази жена, приятелю мой, тя поставя сърцето си в твоите ръце и не очаква нищо. Тя е направила избора си.
Тази жена може да има всеки, когото си пожелае. Но тя е избрала е теб пред всички останали. Ти си специален за нея. Ти си целия й свят.
Но тя, скъпи мой, тя никога не си позволи да заплаче пред теб. А колко много сълзи проля! И то за кой? За теб. Тази жена е силна, силна е до мозъка на костите си, но ти я правеше слаба само с поглед, само с докосване. Знаеш ли кое бе любимото й място? Тя обожаваше прегръдките ти.
Какво бе чувството, когато тази жена разкриваше същността си само пред теб? Правеше ли те силен?
Тя не молеше за защита. Тя не молеше за нищо. Тя просто бе до теб. Без условия, без драми, тя бе до теб.
Но ти не можа да я оцениш. И тази жена, скъпи, тя направи най-добрия избор. За себе си. Колкото и да те обичаше, тя си тръгна. А ти никога не разбра колко много я нарани.
И днес тя продължава да събира погледите на мъжете.
А ти не забеляза ли особения блясък в очите й? На лунна светлина все още можеш да доловиш уханието на нейните сълзи.
Но тя не наведе глава. Преживя те, макар да я боля.
Защото тази жена, тя е истинска жена. Тя е рядък скъпоценен дар. Твоя е вината скъпи, че я загуби. Нали ти не можа да я оцениш?
© Никол Стоичкова All rights reserved.
