Тъмна, беззвездна нощ. В гората се чуваше виенето на койот, който бавно си проправяше път през призрачните сенки на дърветата. Само луната осветяваше гората наоколо. Смарагдовите корони на боровете сега изглеждаха като черни великани, излезли от недрата на пъкъла. Ликът на кръглата луна, скрит зад един облак се оглеждаше свенливо в черните води на езерото.
Тамара стоеше на брега и се оглеждаше страхливо. Студеният есенен вятър си играеше със светло кестенявите ѝ коси. Сините ѝ очи бяха втренчени някъде там в далечината пълни с бисерни сълзи, които бавно се спускаха по бузите ѝ и си проправяха път към ъгълчетата на устните ѝ с цвят на малина. Облечена в тъмно сини дънки и цикламена блуза, тя бе оставила якето си в колата и сега потръпваше едва доловимо от ледената прегръдка на есента.
Точно тук на брега на това езеро изчезна баща ѝ. Помнеше онази нощ сякаш беше вчера. Горещ летен ден. Дойдоха тук на пикник. Слънцето осветяваше сините води и галеше нежно бузите на Тамара. Майка ѝ и баща ...