Мъжът стоеше на улицата с ръце в джобовете, свел умислено глава. Подухваше лек ветрец, който разрошваше косата му и караше полите на шлифера му да потрепват. Бе малко след полунощ и никъде не се мяркаше жива душа. Само един от прозорците на издигащата се наблизо жилищна сграда светеше. На небето се бе оцъклила пълна луна. Голите клони на дърветата приличаха на протегнати ръце на чудовищни същества. Бе тихо, като изключим далечното бучене на автомобили, движещи се по магистрала. Светът сякаш бе замрял в очакване.
Той стрелна поглед към светещия прозорец. Бе отворен и завесата се полюшваше като увиснал на въже труп. Там бе апартаментът, в който живееше негов приятел. Сега този приятел лежеше в безсъзнание, защото бе получил юмрук в главата. Едва ли скоро щеше да се свести.
Бе се случило нещо драматично, което вероятно щеше да има безброй последствия. Мъжът на улицата въздъхна и се поколеба дали да не се махне от това ужасно място, да се измъкне от ситуацията, в която се бе озовал. Но не, ...