ЖИВКО

     Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се страхуваше да не го счупи.

     Какво правеше Живко? Пари ли бяха това? Не, това не са пари. Лудост е това. Я виж блясъка в очите му. Мръднал е и туйто. Като Шпиро Божиканов. Той такъв особен беше. Ни майка, ни баща - полудя и очите му светеха като на бясно куче. Почти всеки ден през лятото, привечер, Живко стъпваше по покрития с камъни бряг край реката. От време-навреме се навеждаше, вземаше камъче, разглеждаше го внимателно от всички страни, мислеше, после или го хвърляше, или го пъхаше в една малка торбичка. След няколко крачки - същото. Когато свършеше заниманието си, той се мушкаше в гъстите храсти, оградили един вир. Сядаше, подпираше тъмния си поглед в шепата на ръката си и чакаше. Винаги по това време една млада жена идваше, събличаше се на другия бряг и плахо влизаше във водата. Красива и бяла, тя се гмуркаше и излизаше, тялото ù тръпнеше, душата ù ликуваше. Плуваше волно и леко, подхвърляше с шепи вода нагоре - към небето, водата достигаше до една височина, разбиваше се на малки капки и те се посипваха върху светналото ù лице. След това се гмуркаше отново, тялото ù прозираше под водата, нагъваше се от вълните, приемаше причудливи форми. Когато се умореше, тя бавно излизаше, сякаш някаква невидима сила я задържаше. Фигурата ù се очертаваше изящна и плавна.

Сенките на листата трептяха върху нея и там, където ги нямаше, капките вода отразяваха слънцето, сякаш бяха малки

     Красива беше вдовицата на Руси, макар и майка на три деца.

     Неделя е. Кръчмата е отворена, както винаги по това време. Посетителите говорят много, говорят силно, без да се изслушват. Минали са на политически теми. Кръчмарят чака края на работното време, подпрял е глава на ръката си, а погледът му е излязъл някъде навън, далеч, чак в града, където зет му вероятно е набил вече жена си и внучетата сигурно са се събудили. Може пък всичко да е минало спокойно, без скандал. Ще види, когато отиде. Някой пее трети път една и съща песен. И Живко е там, размахва ръце, говори. Интересно, друг път не е било така, друг път мълчи.

Всички го наобикалят, прегръщат го, викат. Нещо е станало. Кръчмарят прибира погледа си от града, забравя за зет си, приближава масата, слуша. Живко е спечелил от тотото, черпи, на всички да се налее.

     - Ей сега ходих при вдовицата на Руси. Като минавах покрай тях, извика ме и отидох. Можеш ли да не отидеш? Тя и вас само да погледне и ще хукнете, та ако трябва и в пъкъла ще влезете, нищо, че се правите на Божи кравички...

Та, влязох аз. Срамно ми беше, ерген съм, Руси се помина горкият, какво ще кажат хората.

     - Влизай, влизай, да казват каквото си искат - вика ми и тръгва пред мен. Стъпва плавно като самодива. Всъщност, виждали ли сте вие как стъпва вдовицата на Руси? В огъня да влезеше и аз влизах! Ей тука да пукна, ако лъжа!

      - Седни сега, не се притеснявай, пийни си една ракийка.

Аз зная, че ти обичаш тъй, да си сръбваш по мъничко.

     - Обичам - казвам. Тя сяда до мен, смее се, налива ми. Аз пия. Целият горя - люта ракия вареше Руси, люта я прави и вдовицата му.

     - То аз отдавна мислех да те повикам, ама все не ми остава време. Виждаш ме - сама, пък три дечица. - Гледа ме, а очите ù ме изгарят по-силно от ракията.

     - Тъй е - казвам и започвам отдалече да опипвам почвата.

     Внезапно спира. Погледът му тръгва нанякъде. Той тръгва след него. Луната свети, после ляга върху облака под нея. Става тъмно. Живко плаче. За първи път.

     На другия ден Живко влезе в пощата, купи си билет за някъде и когато дойде автобусът, той се качи в него и замина.

     Живко не се върна повече.

     В стаята му, където се прибираше само нощем и понякога прозорецът му внезапно светваше, намериха една изящна фигура на жена, направена от малки крайбрежни камъчета, която много приличаше на вдовицата на Руси, с трите деца, когато излизаше от водата. Край фигурата бяха захвърлени

няколко празни бутилки от вино и торба с малки крайречни камъчета с особени форми.