ЖИВОТ КАТО НА КИНО
3 min reading
ЖИВОТ КАТО НА КИНО - ФЕЙЛЕТОНЧЕ
Най-напред да уточня - не пия! И въпреки това животът ми е като на кино. Всяка холивудска звезда би ми завидяла на динамичния, изпълнен с толкова превъплъщения живот.
Сутрин - изобилие от роли. Изпълнявам блестящо Пепеляшка, робинята Изаура, огнената Грейс, абе, каквото си пожелая. Докато стигна до работата, участвам в Мисията невъзможна. Вече след обед в Невъзможно бягство - жестоко, неповторимо!
Снощи например, като в Смъртоносно оръжие ми гръмна котлона в ръцете. Това, разбира се, ми попречи да представя на мъжа ми последната си роля - палавата Сюзън, но има време - и утре е ден.
Лягам си с милион и едно желания и се събуждам с Нота бене или внимавай в картинката! Целият ми живот е риск печели - риск губи.
Лошото е, че мъжът ми се пропи. Така му разнообразявам живота и пак недоволен. Заради пусто парно се пропи. Изключихме го и пак ни идват големи сметки. Ех, този Вальо, ненаяде се. Дано там, където е сега, да има парно, за да не настине. Щото много ще е смешно да се каже Вальо топлото настина.
Викам аз на мъжа ми - спокойно бе, ще се оправим, ще почнем да спестяваме. А той ме пита - от какво?
Тая година вече няма как, ще си купя палто. Само че модел "Докато свят светува". Спирам да ходя на фризьор. Подстригах се сама. Прическата ми се нарича - "Другата в мен". Мъчно му е на него, че не може да си купи нова кола. Какво от това? Нали си взехме на старо тип Богатите също плачат. Купихме си гарсониера. Все пак е собствена, покрив над главата. Мъчно му било за тристайния, дето го продадохме. За какво ще му е мъчно? Нали като си платихме парното, ни останаха пари за гарсониерата. В нея е толкова уютно! Кухнята е на една ръка разстояние от хола. Припие ти се бира, протягаш ръка и хоп... Само че той пие водка, по пет на ден. Като се прибере пиян, аз хващам тигана, а той ме пита: Пак ли има пълнолуние? Какво пълнолуние бе, Годзила такава? Ами тогава какви са тия девет луни? Разбива ме отвсякъде с тоя въпрос. Да вижда двойно - да. Да ме вижда тройно като три сестри - разбирам. Но девет луни, преди да съм го ударила по главата с тигана, го няма и в Умирай трудно.
Той ще ми казва на мене, че съм непредвидима като утрешен вестник. Обаче аз, за да си го върна, щом вземе заплата, му давам Списъка на Шиндлер. Нека види лесно ли ми е. Така де. Не стига, че като се напие, обръща дома ни на Спешно отделение и аз се изживявам като Памела Андерсън от Спасители на плажа. Ами не е и никакъв баща. Като му дам да подпише бележниците на децата, ги разглежда, сякаш са досиетата Х. Неблагодарник е мъжът ми, ето какво е. Гледам си сватбените снимки, още там изглеждам като вдовицата в бяло. И всичко е от свекърва ми, тази Анаконда. Всеки разговор с нея е като интервю с вампир. Чуствителна била и синът и бил като нея. Абе, какво ще ми говори глупости. С това парно и чуствителност. Чуствителна съм аз. Ако бях в Холивуд, щях да взимам Оскар след Оскар. Е, може и Майкъл, ама Дъглас. А тук какво? Бъхтам се цял месец за един пробит долар, а мъжът ми се прави на Мръсния Хари и не ще да работи за няколко долара повече. Ще има да си мечтая да се къпя в океан от бира с тоя мъж. Като не разбира от изкуство, спирам му водката. Бира ще пие. Само мен да не ме пита защо. То заради такива като него едвам ни приеха в Европа. Веднъж да ни приемат и в Америка и ще се оправя.
© Светлана Лажова All rights reserved.
