Живот по усещане
/Не е разрешен от навъдилите се секс мнозинства и откачалки/
Един смятал, че е масичка с кафеник отгоре, но го прибрали зад меки стени.
Друг изперкал се чувствал жена и поискал останалите нормални да го приемат за такава. Съгласили се.
Трети…
А заразата се прехвърля от хората върху нормалната природа…
хххх
Пети ден мравокът лазеше нагоре по крака на слоницата. На четвъртия почти бе стигнал подопашието, когато отгоре се чу страшен гръм, отровен облак го завъртя, и, заедно с огромна комета смард, свали на земята. Обаче, мравокът отново тръгна нагоре, към въжделената цел…
Слоницата не знаеше за неканения гостенин, пък и беше заета – учудено наблюдаваше как носорогът упорито се опитваше да се изкачи на палмата, явно привлечен от големите кокосови орехи. Нищо чудно – слуховете се бяха разнесли: след като излокал цяла кофа ферментирал тръстиков сок, носорогът внезапно разбрал, че се чувства маймуна и…
Не беше първият. Ей го – на поляната тичаше и неуспешно преследваше газелите крокодилът. Който си беше признал – вече се усещал лъв, не искал да кисне във водата, а да тича на воля подир бързата плячка.
В сянката на големия баобаб пък лъвът с отвращение гризеше пресни клонки. Стомахът му се бунтуваше, но мозъкът му говореше, че е зебра и… Само дето не успяваше да изпълни мъжките си задължения. Женските зебри не се съгласяваха да бъдат яхнати от острозъбия нов зебър…
Под тръстиковата колиба се беше свил маймунекът. Усилено тракаше на стара пишеща машина. Усещаше се човек и се изживяваше като вожд на племето. Поради което трябваше да създаде план за развитието му. Засега бе успешно стигнал до ПРТШИЕЪЪЪЙАЯЯЯЯ… Но се трудеше – важна беше не същността му, а самовъзприемането…
Чу се глухо тупване. С много зор и напън излазила до върха на палмата, боата пак опитваше да полети. Засега успяваше само с излитането. Но отново щеше да пробва – все пак, чувстваше се птица, а това е по-важно от някаква си биологическа същност…
А мравокът на инат продължаваше курса към подопашието на слоницата. Тя си знаеше каква е, но нямаше понатие, че изживяващият се като слон мравок е намислил приятна изненада…
Все пак – природата е само основата. Важното е как се усещаш. Мъж – жена, жена – мъж, къртицата – орел, костенурката – антилопа…
И останалите са длъжни да признаят вътрешната ти убеденост. Дори да си им под опашката…
И отново каня в блога си. хКойто е още известно време на разположение, после циркът заминава, клоуните остават -
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
🙂 Имаш още много да кажеш, сигурна съм! Винаги се възхищавам на остроумие ти, съчетано с интелект!
-
Петре,
блогът е възможност да изкажеш личното си мнение, а не само да одобряваш или критикуваш други.
Затова го държа. На първия имах по няколко хиляди посещения дневно, вторият вървеше също добре, този е последно издихание. Умора и изкуфяване... -
Апропо, както се казва по модерному,.. какво толкова има в блога...
как беше, блог като блог, както всички останали...Клоуните са много важни, даже и в цирк '' Дьо Солей''... -
Винаги има какво да се научи.
-
Пети ден гледам предавания с Клим Жуков. И аз съм учил история, при това в СУ, но що неща научавам...
-
Знам, сенсей, но не го пипай, нека си стои. А за ученето можем да поспорим.
-
Благодаря, Надя!
Умора и зрението. Имам повече да науча, отколкото да кажа... -
Мъдър си, сенсей. Затова живея своя живот - простичък, ненатрапчив, мъничък - другите - по-далече от мен. И нека се изживява кой като каквото иска. Защо трябва да закриваш блога си? Много интересни неща има там. Недей!
-
Благодаря, Красе!
-
усещане за живот!..маймуната има някакви шансове да открие азбуката -
Благодаря, Деа!
-
Хахахаха! Е, това вече са понеделнишки хрумки😂 И какво стана с мравокът?😂😂😂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
