Живот с диагноза
ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чакаме те с нетърпение!
Пулсът ми се ускорява. Нареждам на душата си да се отпусне и развесели от новината, но сърцето ми още повече се свива на топка.
–На следващата консултация ще видят колко са, а в края на ноември ще се знае и пола им.
Защо бързам с багажа? Та юли не е свършил още! Като гледам куфара готов, ми се струва, че ей сега ще го грабна и –на самолета. Бавно върви времето, а скоро четох в интернет, че първата резонанта на Шуман за майката Земя толкова се е ускорила, че 24 часа уж минавали за 18...
Последен ден на работа. Ваканция четиридесет дена (Ура!!!) и у домааа!
Аплодисменти за пилотите за лекото кацане...Всичко, всичко се повтаря, единадесет години вече. Отиване...Връщане...Носталгия, нова адаптация...с една дума, в София сме.
Махам с ръка и отпъждам мислите си. Излизам на първото стъпало на самолета. Въздухът е друг. Поемам го дълбоко. Същият е, като онази първа глътка, при която се отварят сетивата за началото на нов живот.
Коридорът на летище София до лентата за багажа и той е същият, но ми се струва по-дълъг, а самата тя се движи по-бавно. Минутите се точат и изчерпват търпението ми.
Най –после! През леко отворената врата търся нещо познато. Нещо истинско мое. Последна крачка. Вратата остава зад мен.
-Ето я, ето я! Баба иде! Познах я!-чувам едно сладко гласче да крещи и обръщам поглед натам.
Моето слънчице е! Внук ми Мартин! Крепят го на парапета, да е на високо. Да ме търси с поглед в навалицата!
Прегръщам го силно и забравям останалите, които ме чакат. Целувам го, стискам го, иде ми да го изям. Той се откъсва от мен и с ярост започва да бърше мястото, където се е отпечатало моето червило и твърдо заявява:
– Така се прави, когато някой те целува! Няма да ме пипаш!
Грабвам го отново и вече със зор си открадвам още една целувчица.
Нещо стиска гърдите ми.Преглъщам трудно и се самоуспокоявам:
–Ще свикне...Та то не ме познава, детето!Вижда ме в годината за малко, а още е много мъничък!
–Ти къде отиваш?-пита ме той, като вижда, че сядам на задната седалка в колата до него.
– У нас.-отговарям аз.
– В Испания ли?-недоумява той.
„ Там не е у дома, казвам на ум, но спестявам отговора на детето.
Оказва се, че малкият човек надминава себе си. Чурулика песнички, стихчета и пътят до Долни дъбник е лек и приятен. Моите води ме носят и си спомням какво ми „поръча“ приятелката ми Петя на тръгване:„Стегни се, Еличке! Бодни китката в ухото и на хорото! Сватба те чака!“
Сетивата ми се отпускат до такава степен, че всичко и се струва подозрително хубаво. Във въздуха е надвиснало нещо. Притиска ме нощем.Не е възможно да ми се струпа толкова щастие изведнъж! Отново ще ставам баба, след няколко не знам кой пореден опит ин витро на дъщеря ми...Законна снаха...Узаконено свекървенство...Почти се задъхвам.
Правим сватба на сина ми Константин. Всичките ми роднини и приятели заедно. Страхотна веселба! Снаха ми Лидия вдига китка здравец, с червен конец завързана и капките вода се поръсват за дълъг живот. Тя усмихнато ми пожелава живот и здраве и нейните деца да дочакам и отгледам...по скайпа, както гледам и внук си, а ми е чудно защо бърше бузката си, като го целувам!
Два дена-иху и после-тихо...
Около мен кръжи нещо. То е във въздуха. Усещам го как ме обхваща като октопод и ме стиска.
Прехвърлям нещата, които трябва да уреждам в България и там търся това, което терзае съзнанието ми. Зъболекар, здравна каса, пенсионното в София, задължителните всяко лято прегледи на скенер, за да съм сигурна, че старческите ми болежки са си на мястото и дали нещо ново не се е загнездило в мен, без да забележа в бързането си напред назад, от сутрин до вечер. Нищо подозрително не намирам в този списък...
-Какво е това тук?-пита ме млада докторка и сочи дясната страна на врата ми, под ухото.
– Дребна работа.-отговарям шеговито в моя стил.- В Испания го следят от години. Е, нараства по малко, като годините ми, след шест месеца ще го видят отново...
Наблягам на времето, за да подчертая колко по-напред е испанското здравеопазване от нашето.
– От години?!? И още шест месеца?-кокорчи се учудващо докторката.– Какво ми говорите Вие?..Това, което казвате, вече е страшно!
Мъча се да си спомням дали онази жена в сребристо бяло, дето често е в сънищата ми, не ми е споменавала за това страшно, но нищо не ми едва наум.
Вслушвам се в думите на докторката. Прочитам името ѝ на табелката, която виси на джобчето. Хирург –онколог.Д-р Ася Илиева.
– Веднага трябва да се оперира!Да се изреже и да се изследва. Няма значение къде-тук или там. Но ако отказвате операция, трябва да подпишете!
Потъвам някъде дълбоко в мислите си. „Глупости! Чак пък толкова! Тя преувеличава нещата! Мене ме боли тялото, костите, а не това безобидно нещо!..Сега какво ще стане с плана за морето с децата, калните процедури в Поморие...Всичко ще пропадне за една дреболия! Това ще почака, докато се върна в Испания.“
– Ще чака!-само казвам на глас.
–Добре тогава ! Подписвате си присъдата!-твърдо изрича тя.
Стряскам се. Нещото, което ръководи ръката ми да пиша ми нарежда да не го правя и аз се съгласявам.
Излизам като попарена. Навън са децата ми. Дъщеря ми с две оплодени яйцеклетки в утробата си и синът ми, в чиито сини очи виждам небето.
Трябва да им съобщя решението си. Изненада и за двамата. Ще чакат. Ще чакаме всички.
Сменям кабинета с операционна. Не боли. Аз плувам някъде, а един косъм дразни мястото, където режат...
-Чувате ме, нали? Ами, ще го пратим за изследване и да се надяваме...-свива тя виновно рамене.- Седмица само. После...ще видим.
Седмица само напрежение и стрес. Единственото, което ми на помня за раната, са превръзките. Колко грозно стои това герданче от няколко шева на врата ми, отдясно, където виси на синджирче Богородица с младенеца!!!
Дните летят. Отново съм там пред кабинета. С букет и бонбониера за благодарност на докторката и за добър резултат от изследванията.
Тя става от мястото си и хваща ръката ми. Този жест не ми се харесва...
– За съжаление имам да Ви съобщя лоша новина...Ще режем отново, колкото пъти е необходимо, но да се стигне до подобрение. Да се надяваме, че не станало късно...
Секундата мълчание ми се струва вечност. Сигурно е видяла страха в очите ми.
–Не се бойте! Много хора живеят с диагноза РАК.
Какво ми говори тази жена? Защо на мен? И точно сега, когато смятах, че над мен грее слънцето, а топлината е била от вряла вода, която ме е обляла!
Поглеждам гузно букета, който стои на леглото, до бонбониерата, като до глава на мъртвец...
Не се отнася за мен! Не! Не може да бъде! Как ще живея сега с тази диагноза?
-Както много други.-прошепва нещо в мен. Които си отидоха от света. И като тези, които са още тук и чакат реда си.
Веднага се сещам за едно нещо., което бях чела някъде, не помня къде:„Какво е човекът? Две дати на камък и тире между тях, за пътека към отвъдното.“
На пътеката съм аз, загубена някъде по нея. Без моето самочувствие. Без шегите ми и радостта от преживяното до сега. Защо трябва една толкова кратка, с три букви дума , да ръководи живота ми от сега нататък? Та тя ще всява смут, страх, тревога, размисъл...Има по-страшни неща, като война например, безпаричие, бедствия, с много повече букви, а тази, само с три, дори от нежната уста на д-р Илиева прозвуча страшно и отчайващо.
За миг пред като на лента мина целият ми живот. От там се изпариха прекрасните неща, които ми се бяха случили. На тяхно място остана само завързаният с червен конец здравец на снаха ми Лидия, и свежите , студени капки вода, които наръсиха лицето ми за... дълъг живот и здраве.
Някой беше казал, Вонегът май, че се страхуваме от какво ли не, но най –малко от това, което наистина ни с е случва.
Диагноза РАК! Шокираща! Ужасът е един и същ, независимо от това, колко е напреднал и какви са прогнозите!. Няма отговор нито за мен, нито за лекарката, нито за когото и да е.
Казват, че Бог изпраща изпитания на тези, които могат да ги понесат. Не знам защо не ме е попитал дали мога да събера сили да се боря и дали ще се справя с това изпитание...
Колко е силна светлината в операционната зала! И каква тишина!
„Ще режем, докъдето трябва.“ Думи, които ме вледеняват.
Леко боцкане и чакане. Мъчително и страшно. Леки крилца на пеперуда докосват моите загрубели от работа длани. Имам чувството,че внук ми Мартин ме гали с малките си пръстчета и ми се иска да се надигна от операционната маса и да ги нацелувам едно по едно.
В тази жена, лекарката, има нещо, което държи ръката ѝ да не трепне и да не сбърка пътя и в този момент се сещам за всевишните. Не за тези, които те наказват за грешките на другите, а за онези, които го правят заради твоите. Къде сгреших аз? В този ли живот, или в някой друг, дето не го помня?
Гледам в тавана и ги питам:
–Какво сте решили там, горе?Да бъда или няма да ме бъде?
Не ги моля за нищо, само им отправям въпрос. Те са безмълвни, а на мен ми се изплъзва дори Отче наш.
– Скалпел!-нарежда докторката.
От нейната уста това звучи страшно. Тя го движи по мястото. От упойката го чувствувам като нежно галене, което ще остави трайна следа в остатъка от живота ми. А в душата ми...
Остават два пътя: да се самосъжалявам или да се боря. Струва ми се, че потъвам и упреквам всичко и всички за грешката, която съм допуснала в сегашния или в предишния животи. Дали ще мога да продължа напред с диагноза Рак или ще се предам лесно?
А тя, думата, е като дървояд. Гризе ме отвътре. Мъча се да я отпъдя, но не знам точно къде е, да я намеря и да ѝ кажа да се махне от там!
Примирявам се. Какво друго ми остава? За мое успокоение си нареждам:
–Какво пък! То един живот с това или без него, пак ще свърши зле. Майната му! Няма да го мисля!
Но дървоядът не ще и да чуе псувните ми и си скърца там, в дървото на съзнанието ми и ме променя. Прави ме различна от преди. Загубвам желание да общувам с хората, да се срещам с приятелките...Признак, че мисълта за страшната диагноза ме е победила и ми е довела депресия. Малкото опити, които правя, за да споделя болката си с някого, завършват с неуспех. Оказа се, че всички, с които контактувам, са завършили медицина , а повечето са защитили дисертации на тема Ракови заболявания. Без да се замислят, с някаква радост в гласа, възкликват:
–О, няма страшно! Какво толкова е станало? Я виж еди кой, еди коя си, или пък- я не се плаши, и аз го имам, голяма работа!
Оказа се, че цялото ми обкръжение е живяло с РАК....
Това, вместо да ме успокои, удвоява лошите ми мисли и мъката ми. От сега нататък ще трябва да досаждам с молитви пред всевишните не само за мен, а и за останалите, които, без да се замислят, без да ме изслушат дори, заявяват, че много други са спечелили от същата лотария като моята...
Отсявам връзките си. Спасението от депресията е в листа и химикала. Ще се вслушвам в шепота на изписаните страници и на листенцата в парковете. Ще се примирявам със скапания живот и ще го живея с диагноза. Напук!!!Нали около шестдесетия ми рожден ден ще се роди едната останала оплодена яйцеклетка от поредния опит ин витро на дъщеря ми и аз , ако е рекъл Бог, ще се радвам на внук, който ще се роди в края на март 2011 година!
(край)
© Елена Нинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разтърсващо!Бори се аз съм теб!И не забравяй, обеща ми пак да наминеш!
-
Силен е духът ти, мила, всичко ще е наред! Прегръщам те и аз!
-
Невероятно пишете!! браво!
-
Пожелавам ти славата на Солженицин!
-
Адът е тук,на земята.Защо иначе трябва да ни се случват подобни неща?Дори и да има метафизично,логично,философско или каквото и да е обяснение,не го приемам.Жестоко е! Прекланям се пред силата на духа ти!
-
поклон пред теб и това ,че си успяла да го споделиш по такъв пазстърсващ начин!
-
Невероятно!Желая ти живот изпълнен с надежда и сила която да убие дървояда в душата ти.Поздравления!!!
-
НЕВЕРОЯТНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ! МНОГО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ ВИ ЖЕЛАЯ
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Честит Имен ден, мъжко момиче! С най-добри благопожелания!
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=43PYKyFXF00&feature=related " target="_blank"> Музика >>> </a> -
Прекрасно произведение,човек може ли да не каже нещо,едно "Браво" ще е малко.Текста е толкова наситен и жив,все едно си там,трогващо е и смислено,поставя въпроси и дава отговори.Силата на човешката душа е безгранична,борбата е вечна,живота е борба както казваш ти и малките радости си струват,а колко много обич личи по думите за внука.От Вас човек може да научи много.Успехи и вдъхновения!!!
-
!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif> -
Здравей Елена! Отворих.Очаквах Поезия.Открих прекрасна Проза.Реалистична,интересна,пълна с много човещина.Оставам с впечатление,че и ти си ЕДИН "ОТРОНЕН ЛИСТ,ПОЛИТНАЛ ВЪВ ПРОСТОРА,ОБГЪРНАЛ С ПОГЛЕД СИНИЯТ ЛАЗУР ,ВЪЗТОРГА МУ ДОЧУЛИ ВСИЧКИ ХОРА И ЗАВИДЕЛИ НА ГЛУПЕЦЪТ ЩУР...ГЛУПЕЦЪТ СЪМ АЗ...УТРЕ ЩЕ ГО ПУБЛИКУВАМ ЗА ТЕБ.
-
Да, разказите ти не оставят никакво съмнение, че всичко е изживяно и написано искрено.
Но хайде, месец март мина, време е да напишеш и за раждането на внучето - защото наистина ни става тревожно! -
Христос Воскресе!
Удоволствие беше да те навестя -
Христос воскресе, Елена!
Много светла вяра ти желая! -
Пожелавам ти да ти е живо и здраво внучето и да му се радваш още много много време, весели празници!
-
Здрасти,кога ще разкажеш за внучето?Така както само ти умееш?
-
Поздрави и от мен с пожелание никога да не забравяш,
че животът е усилие, което винаги си струва!!!
Ако силно искаме нещо и повярваме в себе си, непременно
ще победим!!! Бъди винаги все така силна, позитивна, борбена
и непременно ще победиш болестта! БЪДИ!!! -
Любовта преминава времето и пространството, за да спасява в нашите внуци. Красива история, която докосва и преобръща.
Прегръдка! -
Hej ti,zdravej!MNogo celuvki za teb i bebeto i 4akam da razkazhe6 za golqmata radost,ot tebe iskam da 4uq!!!!!!
-
Поздравления!
-
Честито внуче!
Бъдете ЗДРАВИ, щастливи и весели!
Желая ти да забравиш за диагнозата и тя на свой ред да те "забрави" завинаги! Дано Енислав помогне за това, често се е случвало!
Поздрави! -
Здравецът, поръсен с капки вода носи надежда!
Същата, каквато и ние искаме да ти дадем!
Ще успееш, защото си силна и борбена жена!
Прегръщам те!!!
И... честито ти внуче!
Ето, виждаш ли - нещата едно по едно се подреждат в правилния ред! -
Здрасти!!!Колко го чакахме това бебе!!!!Да ти е здрав Енислав и само радост да носи!Прегръдка!!!!!!!!!!!!
-
Ще се вслушвам в шепота на изписаните страници и на листенцата в парковете. Нали около шестдесетия ми рожден ден ще се роди едната останала оплодена яйцеклетка от поредния опит ин витро на дъщеря ми и аз , ако е рекъл Бог, ще се радвам на внук, който ще се роди в края на март 2011 година!
Стискам палци и чакам с нетърпение да опишеш радостното събитие!!! Прегръщам те силно, Елена!!! Иде ми да те намачкам едно хубаво, направо да те изям -
Скъпа Ели! Ти си невероятно силен и прекрасен човек, което ме кара изобщо да не се съмнявам,че ще пребориш онова,кривокракото и ще го накараш да тръгне назад.И изобщо не си мисли, че победата над него е химера.Зависи, колко силно я искаш.Знам го, защото майка ми точно на шестдесет години я обявиха за безнадеждна.Не беше лесно, но сега е на 83 години и поне от това няма намерение да си ходи.Не ми се сърди, но не мога да не ти дам този пример.
От цалото си сърце ти желая дълъг и много щастлив живот!Истински вярвам в това!Повярвай и ти!Моля те! -
Прегръщам те, мила Елена!Силно...
Да се надяваме, да вярваме, да се борим и опитваме възможно по-дълго да запазим здрав духа си.
Подай ръка...Да продължим да обичаме това, което правим и да правим онова, което обичаме...с надежда.Колко е болезнено трудно могат да знаят само "щастливците с диагноза"...и все пак!!!!Защото сме нужни на децата и внучетата си, на близките и приятелите...,да ги обичаме, нали? И да им се радваме....
Поздрав, сърдечен! -
Честит празник, миличко!
-
Честит 8-ми март! Дълъг живот, здраве, вяра, надежда и любов!
-
Грозна истина , изплакана красиво!Нямам други думи!
-
Честита Баба Марта! Много сила и късмет!
-
Честита Баба Марта! Здраве, сила и късмет!
-
Исками се да кажа нещо, но сякаш думите ми излетяха. Живот и здраве Ви пожелавам от сърце, ако ли не... погледнете от тази страна- Вие ще оставите следа... Хората като Вас, които са обичани, никога няма да бъдат забравени... а човек е жив докато хората го помнят... Телата са тленни, но душата умира едва когато бъдем забравени...
-
Е, това не трябваше да чета, но го прочетох...
"Исус, Нашият Бог, който ни кара да се обичаме , и да вярваме, да вярваме!!! Защото там е спасението.! "
Да, това е моя отговор!
Амин! -
Нямам време да чета проза,но това го прочетох от любопитство и ми хареса,поздрав!
-
като начало,искам да благодаря, за коментарите. макар те да са просто мисли,получили образ.прочетох разказа, и ме потресе,контрастът,Мартин с малките пръстчета и стрерилната болнична атмосфера. познавам я, и познавам диагнозата от първа ръка. въпросите са повече от отговорите,но когато останеш сам,винаги се питаш: защо на мен? какво ли толкова сторих?! и отричането и то ми е познато.познато е и чувството,че просто не можеш да спреш, а трябва да продължиш,докъдето и както може,а ние можем и да, ще продължаваме?! нека се усмихнем на света и за се радваме на дребните и незабележими неща! Късмет от сърце и с много позитивни мисли отправям това послание.
-
Привет!
Изпращам Ви това с най-добри пожелания:
http://dnes.dir.bg/news.php?id=4766362
Желая Ви също един ден да се радвате на децата на вашите внуци!
Останете със здраве! -
Сила, Светлина и Любов да бъдат с теб, Елена!
-
Присядам тук,на твоя праг...заедно да помълчим.Ръката ти докосвам-за кураж!Преминах някога през този ад.Любовта към живота и децата ме спаси!Знам,че и с теб ще бъде така!Прегръдка!С много обич!
-
КОЛКО МИ ПОМАГАТЕ С КОМЕНТАРИИТЕ СИ.ТЕ МИ ДАВАТ СИЛА ДА ПРОДЬЛЖА НАПРЕД:ПРЕГРЬДКА ЗА ВСИчКИ КОИТО СА ПРОчЕЛИ.БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!!
-
Няма да ти давм много съвети или да те успокоявам... Просто..., надявай се, вярвай, и се бори..., не мисли, колкото можеш за това, гледай да общуваш с хора и да се разсейваш... важно е, духът ти да е здрав, разчитай, преди всичко, на себе си! Поздрав и прегръдка!
-
Мила ми Елена, знай, че всичко е в умът ти!
Само надежда не стига, трябва и много сила (която съм сигурна,че притежаваш) и много вяра (която,също знам, че не ти липсва)
Всичко ще бъде наред!Ти вече си преборила диагнозата!
Прегръщам те! -
изстрадан текст...пронизват сърцето и душата думите ти...
светли и топли дни пред теб...пожелавам сърдечно.
Елена, прегръщам те. -
Стресна ме! Това истинска история ли е? Ако е така просто гледай напред, радвай се на живота, на всичко което имаш! Точно така, живей напук на тази диагноза!
-
Възхищавам се на твоя борбен дух, Елена, на въздействащата сила на твоето слово, което прониква дълбоко в сърцата и ги прави по- добри и по- човечни! Нека 2011 година ти донесе много здраве, много радост и нови творчески вдъхновения!
-
Много въздействащо!Поздрави!
-
Поздравления!
-
Много си силна!И бъди!Не те познавам,но те заобичах!Поздрав!
-
Здравей, Елена!
Признавам, не бях те чела. И благодаря на случая, който ме доведе при теб.
Начинът, по който споделяш и описваш преживяното, сам по себе си говори за твоя силен дух. Това е много важно, а понякога и решаващо. Отношението към болестта е фактор в лечебния процес. Понякога се случват неща, които дори медицината не може да си обясни...
Аз вярвам, че ти си победила вече болестта.
Пиши, Елена. Творчеството е извор на сили и оптимизъм.
Толкова хора те обичат и ти изпращат положителна енергия, която върши чудеса.
И Бог е с теб във всичко. Сигурна съм, но пак ти го пожелавам!
Бъди жизнерадостна и усмихната - напук на съдбата!
И още дълги години да се срещаме тук!
С обич, Елица
-
Хвана ме за гърлото...Преживяно, изстрадан, истинско...Знам, че ще се пребориш! Изпращам ти от моите сили, за да го сториш успешно! Победна година ти желая, Елена!
-
Много силен текст! Развълнува ме! Стискам ти палци и ти пожелавам да бъдеш силна! И пиши, ще четем!!!
-
МИЛИ ХОРА, ПРИЯТЕЛИ,чета ва6ите коментарии и плача.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЬРЦЕ че четете написаното от мен.Така ми олеква на ду6ичката.Разбирасе че 6те се боря.Калчев това което ми казва6 може да се сбьдне някой ден /ако не гу6на босилека/НА БОРЯНКА от Асеновград ,която коментира от моят профил затова че не се е регистрилала като читател много и благодаря за всякькав вид подкрепа
-
Eнена,за много години! Дръж химикалката и я употребявай по предназначение. Помни, че най-хубавото е още ненаписано. А аз чакам да го прочета. Или да ми го прочетеш. Не в Аранхуа, в парка "Лавров",
или в "Кайлъка".Прегръщам те! -
Еличке, до теб сме, мила! Боряна от Асеновград те подкрепя и знае, че всичко ще завърши добре! Гордеем се с теб! Честита нова година! Живи и здрави и още едно бебенце!
-
Ти си силна и борбена !!!Бъди и продължавай да даваш кураж и сила на много хора!!!Топлинка от мен!!!
-
Няма да коментирам болката и ужаса, който преживяваш... и знаеш ли защо? Защото съм си изградила за теб един образ, който олицетворява силата на жената във всеки един аспект ! Чета те с удоволствие, понякога с усмивка, но често и със сълзи.../не съм забравила Проклятието/ и четейки творбите ти, съзнанието ми рисува жена- чаровна, земна и много силна! Ще го преодолееш,Лени! И това ще мине! Вярвай!
-
... ! Здраве и много щастие през 2011!
-
Елена, нека следващият разказ да е за победата! Чакам го!
-
За много години, Елена! Бъди силна, мисли позитивно и имай вяра! Разбрала си най-важното: "Спасението от депресията е в листа и химикала." Прегръщам те!
-
Бори се и пиши... пиши и се бори...
Знаеш как, Елена -
Високият дух и вярата винаги помагат.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ЕЛЕНА! -
ЧНГужасно е това нещо,сила ти желая
-
Лекарят предполага, Господ разполага! Честита Нова Година, Елена!
-
Не знам какво да кажа, Елена... С теб съм и аз!!!
ЧНГ! -
Шапка свалям пред духа и сърцето ти, бойно другарче!
С теб съм, знаеш го.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
