Трите делфина направиха седем кръга, а Златният жираф продължаваше да ги гледа.

 

На трите делфина им стана притеснено.

 

Първият делфин се отдели от кръга, доближи се до брега и продума на Златния жираф:

 - Защо... - След което се върна в опразненото от него място в кръга.

 

Златният жираф ги гледаше леко учуден.

 

Вторият делфин се отдели от кръга, доближи се до брега и продума на Златния жираф:

 - ...съдбата ти отреди... - След което се върна в опразненото от него място в кръга.

 

Златният жираф ги гледаше с интерес.

 

Третият делфин се отдели от кръга, доближи се до брега и продума на Златния жираф:

 - ...да стоиш и гледаш делфини в езеро? - След което се върна в опразненото от него място в кръга.

 

Златният жираф ги гледаше безкомпромисно.

 

Упоритостта му наруши хармонията на съня и сънят се разпадна разочарован.

 

Земният мечок се събуди. Кошмарите му, в който сънуваше, че е Златния жираф, го преследваха вече седма нощ. Бяха толкова ясни и реални, че вече се чудеше дали всъщност не е Златният жираф, който сънува, че е Земният мечок. Също се чудеше с такива дълги вратове... как ли изобщо спят жирафите? Чудеше се дали Златният жираф не го е страх всяка вечер преди да си легне, че ако легне и си опъне врата, Планетарният слон може да му го настъпи (без да иска) посред сомнамбулските си разходки...

 

Сънен и с чуденки из главата Земният мечок се отправи към реката, за да закуси.

 

Застана на един камък посред реката. Гледаше течението, тънейки в меланхолия. Още се чудеше.

 

Чудеше се дали лови риба, защото ако не я яде, ще умре или защото обича да лови риба. Изведнъж се сети за делфините...