Животът не е само веселие...
Спиро живееше в скромна къщица в края на селото, но не можеше да се похвали със скромен и безгрешен живот. На никой не бе казвал, но веднъж не издържа и като оня цар изкопа дупка в дъбовата горичка и произнесе думите, които отдавна го мъчеха: "В главата ми говорят гласове, какво да направя, за да спрат?"
На доктор не смееше да иде, да не го затворят в някоя лудница, но успяваше чрез гроздовата ракийка да намали шумотевицата в главата си. Къпеше се рядко и смърдеше на пръч, понеже пасеше козите на селото, но пари имаше в изобилие. Беше открил имане и умно си мълчеше...
Когато Спиро отиваше на баня, отвън закачаха табелка "СПИРО", та да не се излъже някой да влезе. Козарят отиваше обикновено на баня последния четвъртък от месеца. Петъка бе за проветрение...
Пролетта бе напъпила и Спиро реши, че е време за Баня. Наскоро бе ходил до големия град да обмени една монета от имането, че зимата бе дълга и студена...
Тримата мъже облечени в черно напразно чакаха завръщането на Спиро в скромната му колиба. Тялото на Спиро лежеше под душа и нямаше намерение да става. Духът на козаря безумно се мъчеше да се навре обратно, но действията му бяха безмислени. Още не можеше да повярва на случайната си кончина - беше се подхлъзнал и при падането си бе пробил челото на крана...
Гласовете бяха спрели безкрайното си бърборене и когато Спиро осъзна факта се успокои и пое към колибата си. Когато разбра за какво го чакат тримата, благодари на Бога, че се бе пребил в банята и се възнесе...
© Атанас Коев All rights reserved.
Мисля, че може още все пак
