Йордановден
Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и по-тъничък слой заледено.
Докато да тръгне шествието от черквата, всичко бе готово – сиреч водата очаква да бъде пречистена съгласно старите обичаи.
Людете, запомнили и по-тежки зимни студове, разправят един другиму спомени за... ”ей-оная година, кога не можахме леда да разтрошим…”, а Януарският вятър отвява прошепнатите през увитите във вълнени шалове слова и ги блъска в баирите на Родопа планина, дорде се изгубят нейде в ширинето.
Дърпа немирникът и хоругвите отпред шествието, та едва ги задържат момците в замръзнали ръце.
Отец Никола прибра требника в широките пазви на расото. И без друго… Кой ли се вслушва толкова в песнопенията? Подкара така - както си знае и каквото помни наизуст от литургията.
Минават покрай селската кръчма и не една мисъл се отбива набърже там - край топлата голяма печка, нагрята до червено…
А и виното, дето сгрява вените и Душата!
Но… После! Първом реката и традицията! Въпреки че далечна им се види река Йордан, за която пее в псалмите дядо поп Никола.
Кръстът е във водата!
И тогава… Тогава отвътре напира нещо, дето с думи не се описва! Просто… Просто над всичко надделява мъжкото, първичното. То изхвърля студа, леда далеко по вятъра и сякаш не съществува нищо друго на тоя свят, освен желанието да се докажеш, да скочиш заедно с другите в ледената вода. Да!
Като глутница след сърна се втурват мъже - женени и ергени, с една единствена мисъл - да уловят Кръста Божий в реката с пречистена вода…
Гонитба за Мъжеството. За Славата!
Какво друго? Това е!
Б.Калинов
08.01.2011г.
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
