Йордановден
Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и по-тъничък слой заледено.
Докато да тръгне шествието от черквата, всичко бе готово – сиреч водата очаква да бъде пречистена съгласно старите обичаи.
Людете, запомнили и по-тежки зимни студове, разправят един другиму спомени за... ”ей-оная година, кога не можахме леда да разтрошим…”, а Януарският вятър отвява прошепнатите през увитите във вълнени шалове слова и ги блъска в баирите на Родопа планина, дорде се изгубят нейде в ширинето.
Дърпа немирникът и хоругвите отпред шествието, та едва ги задържат момците в замръзнали ръце.
Отец Никола прибра требника в широките пазви на расото. И без друго… Кой ли се вслушва толкова в песнопенията? Подкара така - както си знае и каквото помни наизуст от литургията.
Минават покрай селската кръчма и не една мисъл се отбива набърже там - край топлата голяма печка, нагрята до червено…
А и виното, дето сгрява вените и Душата!
Но… После! Първом реката и традицията! Въпреки че далечна им се види река Йордан, за която пее в псалмите дядо поп Никола.
Кръстът е във водата!
И тогава… Тогава отвътре напира нещо, дето с думи не се описва! Просто… Просто над всичко надделява мъжкото, първичното. То изхвърля студа, леда далеко по вятъра и сякаш не съществува нищо друго на тоя свят, освен желанието да се докажеш, да скочиш заедно с другите в ледената вода. Да!
Като глутница след сърна се втурват мъже - женени и ергени, с една единствена мисъл - да уловят Кръста Божий в реката с пречистена вода…
Гонитба за Мъжеството. За Славата!
Какво друго? Това е!
Б.Калинов
08.01.2011г.
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
