Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забулихме мислите си. И какво постигнахме? Нищо повече.
Но това са само среднощните мисли преди юлския изгрев. Край огъня. И китарите. И морето. И ароматът на онова, което никога няма да изпитам. Понеже тотално съм сбъркала времето си. От което произтичат хиляди други неща, на които не им е мястото тук.
И отново. Струна тъжно припява. Кои сме ние? И какво сме? Искахме да падне Стената. Тя падна. И какво? Построихме нова. В хиляди степени по-голяма и много по-дебела. И тя си стои неразрушима около всеки един. От нас. Защо ни беше да вдигаме врява, че да отварят вратичката на клетката, когато се блъскаме в още по-коварните злобни решетки на това, което и самите ние не можем да назовем, нито знаем ...