eX_girl
72 results
Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
1157
1
II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
961
1330
5
1149
1
1278
1
1407
15
1252
4
Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...
1809
2
Can’t keep my eyes from the circling sky…
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...
951
3
Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по-дълго.
Не бях писала цели ...
Не бях писала цели ...
1153
3
Тя стои на перваза на прозореца и държи в ръцете си букет люляци. Откъде ти пък сега е измъкнал в средата на зимата... люляци?!
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...
Упойващият аромат обхожда настойчиво стаята, създавайки вътре в себе си една отделна лилаво-омайваща вселена от страст и неизбежност.
А тя стои на перваза на прозореца, дър ...
847
3
Философски поглед
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...
Иванов се наведе и вдигна падналия на земята слънчоглед. После се почеса замислено по топките. Беше му станало навик да го прави още от детските си години. Всъщност това беше всичко, което правеше. Което можеше да прави.
Разгледа внимателно цвета на растението в ръката си и се зачу ...
1030
1
Тихо и бавно.
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си. ...
Той се взира в нея.
Тогава тя бяга.
И се скрива.
В себе си. ...
852
1
Когато тя го гледа, той мълчи.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
*** ...
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
Когато тя рисува минало, той обича да вдишва бъдеще.
Тя обича да го гледа, а той обича... да мълчи.
*** ...
878
1
The Power of Love[1]
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...
Когато я видях на следващата сутрин, нещо странно се отключи в мен. Изглеждаше ми още по-красива. Косите ù в прекрасен безпорядък се виеха покрай блестящо бялото ù лице, а очите ù бяха още по-сини. Още по-остри и пронизващи. Беше облечена в лека бяла роба. Изглеждаше още по-ефир ...
1025
1
Беше към 15 минути след полунощ. За някой милионен път слушах Saviour Machine и се чудех що за съвършенство е това то, музиката. Такава перфектна симфония от преливащи звуци, настроения, емоции, цветове... преминаващи един в друг по целия спектър на черното... О, не. Не. Не съм депресирана. Просто о ...
941
3
Към девет и десет вечерно време реших, че трябва да хвана калемчето и да напиша нещо, понеже отдавна не съм го правила.
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...
Не е лесно, когато не знаеш какво да кажеш, така че да не се повтаряш.
Не е лесно, когато трябва да пишеш, а всичко размива очертания и потъва в зеленикавото блато на горчивата реа ...
1588
5
После някой ни е крив. Кой ни е крив? Управляващите? Естествено, че това ще каже всеки българин. Аз пък ще му кажа: “Абе ей, аланкоолу, кой ги избра тия управляващи, бе?! Нали ти (не) отиде и си пусна вота за тях.” В демокрация живеем.
Пък някой ни е крив. Кой ни е крив? Такива сме си всичките. Чака ...
Пък някой ни е крив. Кой ни е крив? Такива сме си всичките. Чака ...
1437
2
Докато се прибирах от урок по литература и се мразех, че трябва да пиша есе за категории, които не разбирам, времето беше слънчево. Слънцето обикновено наранява прекалено светлите ми очи и поради това не успях да видя профучаващия мотор покрай мен. Пуснах една дълга и цветиста псувня покрай отпрашил ...
1779
2
Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...
923
1
Искам да пиша. Искам да пиша сега. Не знам защо искам да пиша. Просто искам. Ей така. Искам да пиша за нещото, което не мога да забравя. За нещото, което не мога да изживея и да разбера напълно. Защото моето време е такова, че да не се случва нищо голямо.
Да. Казвам го днес. В следизборния ден. Нищо ...
Да. Казвам го днес. В следизборния ден. Нищо ...
1516
3
Вдъхновено от преживения катарзис на тази дата миналата година... просто трябваше да го напиша...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...
July Morning
Спомени за нещо непреживяно. Изведнъж се оказахме там, откъдето започнахме. Всичките. Борихме се за свобода, получихме слободия. И пак. Затворихме се в себе си. Разголихме телата си, а забу ...
958
1
Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...
1277
На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, ...
964
6
My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...
890
1
Journey of Souls*
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
1003
2
Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...
932
2
Forever*
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
1003
- Просто трябва да свърши. - чух го да казва с въздишка.
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
962
2
За една любов, потънала в бездумие...
Мечтая си понякога за тебе
сама във стая, зад безброй стени.
Очите ти - тъй непосилно бреме,
показват ми милион врати. ...
Мечтая си понякога за тебе
сама във стая, зад безброй стени.
Очите ти - тъй непосилно бреме,
показват ми милион врати. ...
801
На най-прекрасната нощ
в живота ми...
Ръцете се прегръщат мълчаливо.
Устните целуват с дива страст.
Пръстите докосват треперливо ...
в живота ми...
Ръцете се прегръщат мълчаливо.
Устните целуват с дива страст.
Пръстите докосват треперливо ...
929
3
Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...
779
На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...
898
Всички пориви отлитат,
отнесени от вятъра жесток.
Всички мисли се оплитат
и сливат се в блестящ поток.
Устните горчиво шепнат ...
отнесени от вятъра жесток.
Всички мисли се оплитат
и сливат се в блестящ поток.
Устните горчиво шепнат ...
711
Паркът на съседната улица. С безбройните блестящи светлини. С вечния шум на детски смехове и опиянението на първата любов. Всеки един град, всяка една градинка, всяка една улица, има определен аромат, който винаги звучи в унисон с чувствата, които предизвиква. Ароматът на моя парк беше... изгарящ. В ...
912
Стоеше и ме гледаше безизразно. С поглед, лишен от чувства и от мисли. Пияна като животно. А аз я галех по главата и й казвах, че всичко ще се оправи. И тя ми вярваше. Вярваше, защото аз винаги бях до нея. И въпреки всичко, не я предадох. Прибирах я след всеки скандал, след всяко пиянство, след всяк ...
909
1
И един ден над поредната грешна пътека ще изгрее слънце...
На Алекс...
- Знаеш ли кое е странното? - казваше Ина, докато допивахме поредните бири в задимения бар.
- Кое? - питам я аз и гледам с помътен поглед в чашата.
- Че всички сме създадени да изпитваме болка. Дори и на сто да станеш, няма да из ...
На Алекс...
- Знаеш ли кое е странното? - казваше Ина, докато допивахме поредните бири в задимения бар.
- Кое? - питам я аз и гледам с помътен поглед в чашата.
- Че всички сме създадени да изпитваме болка. Дори и на сто да станеш, няма да из ...
1242
Боли ме, когато те няма!
Боли ме, когато си тук!
Боли ме от твойта измама!
Боли ме, когато съм с друг!
Боли ме, когато ме искаш! ...
Боли ме, когато си тук!
Боли ме от твойта измама!
Боли ме, когато съм с друг!
Боли ме, когато ме искаш! ...
802
Върви към пропастта, приятелю!
Върви напред към мен...
Върви към Вечността, предателю!
Върви към изгряващия ден...
Върви напред по пътя прашен! ...
Върви напред към мен...
Върви към Вечността, предателю!
Върви към изгряващия ден...
Върви напред по пътя прашен! ...
910
5
Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
997
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
