Кафени отражения
Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна чаша. И тичаш... сред житните класове. Косите ти се сливат с тях. Виждаш онова детско хвърчило, което отдавна отлетя след вятъра... Навлизаш в чашата. Тъмнината все още е далече. Житните класове са се превърнали в хляб. И ти отхапваш лакомо един голям резен. И сънуваш сред полетата от макове... В съня си чуваш приглушено дихание, което те разтърсва... Нечии пръсти плахо търсят твоите... И потъваш... вече си на дъното. Като утайка - най-стипчивата и най-сладка част. Всичко се слива. Погледът ти се премрежва. Заобиколен си от падините и от върховете си. Всичко онова, от което бягаш е тук. Няма път назад. Но има път, дори сред нищото. Всички отъпкани пътеки са резервирани. Нагазваш в дълбоката трева. Осилите навлизат през летните ти джапанки. Боцкат тънката ти кожа. Комарите не спират да те хапят. Мухите кръжат наоколо, жадни за онова парченце шоколад, което криеш дори от себе си - на дъното на малката торбичка, която винаги е там - на раменете ти. Вече си се слял с горчилката на кафето. Имаш ли сили да продължиш? Въздухът вече не достига до теб... Ти си на дъното. Самото дъно. Не знаеш накъде да продължиш? Пред теб са само храсти - от онези трънливите, които бодат до кръв. С умиление си спомняш за житните класове... онзи хляб... полетата от макове... Спомняш си за...
Продължаваш напред. Вече целият изподран. Торбата започва да ти тежи все повече. А спомняш ли си как някога мечтаеше да станеш актьор? Помниш ли обичта си към сцената? А онези образи, които виждаше в тъмната си стая? Още ли ти се явяват? Или и те, като другите, са избягали в страната на сънищата? Забрави ли мечтите си? Напират ли да изскочат от торбата, за да те задушат с жилавите си пръсти, напомняйки за себе си?...
Сенките преминават край теб. Бледи. Безплътни. Празни отражения.
А онази твоя страст по индианците? И нея ли забрави? Къде отиде капанът ти за сънища? Още ли хваща прах под леглото...?
И... пред теб се разкрива Пропастта. Крайната дестинация на всяко едно пътуване. За някои - малка и уютна савана, за други - дълбока тъмна бездна, покрита с остри зъбери и скали. Искаш да се върнеш назад... но нечия ръка те бута. И ти падаш, и падаш...
Още ли ти се пие кафе?...
© Есенен блян All rights reserved.
