Кафени отражения
Противната аларма отново иззвънява. 7:00. Всеки ден е един и същ. Потъркваш очи и отиваш в кухнята. Грабваш джезвето. Слагаш лъжичка кафе. Тъмна отвара. Горчив вкус. Там плуват фигури. Отражения. Тъмни сенки. Кръгове. Плътни очертания на безплътността. Очите ти са на повърхността на бялата мраморна чаша. И тичаш... сред житните класове. Косите ти се сливат с тях. Виждаш онова детско хвърчило, което отдавна отлетя след вятъра... Навлизаш в чашата. Тъмнината все още е далече. Житните класове са се превърнали в хляб. И ти отхапваш лакомо един голям резен. И сънуваш сред полетата от макове... В съня си чуваш приглушено дихание, което те разтърсва... Нечии пръсти плахо търсят твоите... И потъваш... вече си на дъното. Като утайка - най-стипчивата и най-сладка част. Всичко се слива. Погледът ти се премрежва. Заобиколен си от падините и от върховете си. Всичко онова, от което бягаш е тук. Няма път назад. Но има път, дори сред нищото. Всички отъпкани пътеки са резервирани. Нагазваш в дълбоката трева. Осилите навлизат през летните ти джапанки. Боцкат тънката ти кожа. Комарите не спират да те хапят. Мухите кръжат наоколо, жадни за онова парченце шоколад, което криеш дори от себе си - на дъното на малката торбичка, която винаги е там - на раменете ти. Вече си се слял с горчилката на кафето. Имаш ли сили да продължиш? Въздухът вече не достига до теб... Ти си на дъното. Самото дъно. Не знаеш накъде да продължиш? Пред теб са само храсти - от онези трънливите, които бодат до кръв. С умиление си спомняш за житните класове... онзи хляб... полетата от макове... Спомняш си за...
Продължаваш напред. Вече целият изподран. Торбата започва да ти тежи все повече. А спомняш ли си как някога мечтаеше да станеш актьор? Помниш ли обичта си към сцената? А онези образи, които виждаше в тъмната си стая? Още ли ти се явяват? Или и те, като другите, са избягали в страната на сънищата? Забрави ли мечтите си? Напират ли да изскочат от торбата, за да те задушат с жилавите си пръсти, напомняйки за себе си?...
Сенките преминават край теб. Бледи. Безплътни. Празни отражения.
А онази твоя страст по индианците? И нея ли забрави? Къде отиде капанът ти за сънища? Още ли хваща прах под леглото...?
И... пред теб се разкрива Пропастта. Крайната дестинация на всяко едно пътуване. За някои - малка и уютна савана, за други - дълбока тъмна бездна, покрита с остри зъбери и скали. Искаш да се върнеш назад... но нечия ръка те бута. И ти падаш, и падаш...
Още ли ти се пие кафе?...
© Есенен блян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щураче, май ме разкри... и благодаря за препоръката - ще погледна. 🙃
-
Четейки те, май харесваш психологията. И темата за сънищата. Ако е така, препоръчвам ти канала в ютюб на Джо̀рдан Пѝтърсън, професор по психология, преподавател в Харвард, а по настоящем в университета в Торонто. Лекциите му са много интересни, споделя открития до които е достигнал, подкрепени с факти. Не само за сънищата
-
Да! ...... Падаш и дори се наслаждаваш , докато едно "Алоо скъпи дай 100 лева за фризьор" не те катапултира пак в утробата на жадната за чувства матрица!
-
Благодаря ти, Пепи!
-
По какво си приличат любовта и мечтите" И двете могат да преплуват океани и морета, а да се удавят в една сълза.
Защо ми хрумна точно това сравнение и точно тук? Защото глътката кафе видях като сълза. в която се дави животът, остава само инерцията...
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Понякога мълчанието е знак за възхищение!