КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО

- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!

Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…

Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката на заскрежения прозорец, някъде към безкрая.

Герда протегна трепереща ръка да докосне момчето по рамото. Надяваше се Кай да обърне лице, да я погледне. Кай наистина се обърна, за миг сърцето и спря, а той с решителни крачки напусна стаята. Остави след себе си ледено отсъствие.

Герда се свлече на колене. Мислите и кръжаха объркано в главата като птички, загубили дома си. Какво се случи? Всичко стана толкова бързо, промяната бе така внезапна, неочаквана. Сълзите миеха отпуснатите и в скута, безжизнени ръце. Стиснатите и клепачи побеляха от усилие да останат затворени, за да си спомни. Превърташе в главата си случилото се стотици пъти – всеки път все по- цветно и ярко. Говореха си, вгледани един в друг, как зимата скоро ще отмине, как малки цветчета ще се родят върху заледената земя, погалени от топлия ветрец, как първия дъжд ще нарисува акварел върху стъклото на малката им стаичка, как всяка сутрин ще слушат цвърченето на новопоявилите се птичета. Мечтаеха как ще тичат по поляните боси, ще вдъхват дългоочаквани аромати, ще се смеят със звънкия смях на младостта, ще падат на земята изтощени и ще си шепнат тихо, почти безгласно за всичко, всичко що кара сърцата им да тръпнат.

Кай излезе от дома с невиждащи очи. Усети студа отвън да го зове. Остри снежинки прорязваха голата кожа на лицето му, вятърът рошеше косата му. Не разбра кога е напуснал пределите на града, града, в който се вместваше досегашния му живот. Зачуди се дали не сънува. Леден глас зовеше сърцето му:

- Ела при мен, Кай, ела по-бързо при мен! Имам нужда от теб!

Кай се огледа стреснато. Беше сам сред снежната пустош. Една сила го теглеше напред- да открие Снежната кралица! Ледените и чертози бяха недостъпни за хората. Човек ли беше той? Откакто прашинката от Дяволското огледало облада окото му, всичко се промени. Реалността, такава, каквато я познаваше, изчезна. Пред взора му се образува съвкупност от реалности, всичките се докосваха и образуваха пчелна пита, перфектни по форма клетки, с гладки стени като огледало. Огледало до огледало. Във всяко Кай се опитваше да съзре себе си, но виждаше само образът на Снежната кралица. С остра бяла коса,със стъклено- сини очи, а скрежта по устните и го мамеше- ела, Кай, ела! Не чуваше ритъмът на сърцето си, сякаш беше замръзнало, горкото, от ледения зов.

- Ще умра, ще умра вледенен, шептеше Кай, дирейки образът си насред калейдоскопа от реалности. Искаше му се да види поне частичка от себе си отразена, за да е сигурен че съществува…

Герда най-сетне събра сили да стане, взе пухената си наметка от закачалката в коридора и тръгна след Кай. Стъпки в снега, които да я поведат, нямаше. Тръгнал ли е изобщо нанякъде? Дано да е лош сън, дано се събудя внезапно, вкоченена до угасналото огнище, мислеше си Герда. Заслуша се в смълчаното си сърце, хлад и отвърна, мрак я обгърна! Герда разбра, че сърцето на Кай вече не бие за нея, че се е превърнало в бучка лед, благодарение на миниатюрната прашинка от Дяволското огледало, попаднало изневиделица в зеления ирис на любимия и.

Светът пред Герда се завъртя, за миг видя частици от миналото да се преплитат с късчета от бъдещето, кървави рози избодоха очите и, потекоха алени сълзи. Видя се боса да тича с Кай по зелена морава, после да гребе самотна лодка насред огромно езеро, мътно от невиждани чудовища. Чу се да крещи, усети се че се върти в кръг, разперила ръце под падащия сняг. Видя Кай в обятията на безумно красивата Снежна кралица, усети върху устните си ледената и целувка, смрази се от снежинковите и зеници, вперени в очите на Кай, които бяха и нейни.

Изтръпнала цяла от студ и ужас, Герда пое напред. Тръгна по дългия, безименен път към бялата пустош, за да помогне на Кай, който не се нуждаеше от помощта и. Той беше направил своя избор и лежеше мъртъв в краката на Снежната кралица.

Ще извървиш ли пътя, Герда? Ще намериш ли своя Кай? Ще откриеш ли истината за себе си, докато се храниш с белота, ще срещнеш ли хора по пътя си напред или ще се обречеш на самотно скитане чак до края? Ще преживееш ли смъртта на любимия, ще умре ли любовта, щом единия си е отишъл? Ще убиеш ли Кралицата с голи ръце, задето ти отне миналото и бъдещето, за да се скиташ вечно в едно вледенено Сега?

- Герда, Герда, чуваш ли ме? Моля те, отговори ми!Как свършва приказката?