Как Чико Чиков Не стана Президент

               Изборите минаха. Резултатите, макар и необработени,  бяха официално признати както  от ЦИК,  така и от световната демократична общественост. Вестници, подлистници, радио и телевизия, както и всички други медии  пееха литании за новия Президент. Хубавото беше, че той щеше да бъде и  вице,  та се спестяваха  една голяма и много по-малки заплати. Чико беше победил  бедността и разточителството и вече щеше да има  абсолютна хармония между действията на Президента и неговия заместник. Тълпата викаше ураааааааа! Най-сетне беше избран демократичен Президент.

Щом се настани в Президентството, първата му работа щеше да бъде смяната на  портиера  с  Кочо комуниста на негово място. Търпимост към опозицията  е първият признак за истинска демокрация, а и Кочо беше доказал верността си към Чико.

         След седмица  планираше да  уволни всички маймуни с червени задници и назначи такива с лилави, като неговия. Тук-там във  второстепенните служби  щеше да остави няколко със сини и пембени, неговите верни коалиционни партньори и символи на бъдещата демокрация.

         В секретариата предвиждаше да назначи  една известна  алпинистка, изкачила скалите при Боянския водопад.  Така щеше  да има кой  да мие прозорците по високите етажи на властта. Алпинистите  бяха добри въжеиграчи и това беше взето под внимание при избора на  лична секретарка. Нали щеше да го придружава при официални  посещения в родната му страна. А там се катереха по лиани и дървета, автомагистралите още не бяха приоритетни за Президента.  Пелтекова имаше изящна фигура, беше плоска като водоустойчив шперплат, в главата   приличаше на бригадирска количка от епохата Перник-Волуяк, а зъбите ù бяха като сапьорски лопатки.  Носеше обувки 44 номер, с ниски токове и къси бели чорапки с розов кант. Щеше да бъде идеалната  секретарка.

         Още не беше встъпил в длъжност  и  Чико нареди да се създаде орден “Чикова  джунгла” - 1-ва, 2-ра и  3-та степен, с и без лента.  Посети зоологическата градина и записа кои заслужили животни  да награди. Обърна особено внимание на някои, които бяха осиновени от видни общественици и футболисти. Докато бъдещият Президент записваше бъдещите Кавалери на  Ордена “Маймунски задник”, един макак  глътна джиесема на бъдещия Президент, та се наложи да му се направи  спешно лапаротомия на място.

         Новият  Президент не беше висок, но за сметка на това веждите му бяха като космата черта над малките му  хитри очички. Когато не се смееше, устата му стигаше до ушите, но зад роговите очила се криеше лице на дребно адвокатче от провинцията. Пиеше мастика и ходеше на лов. Беше като събирателен образ на всичките си предшественици. Ще сложа в ред тая държава си казваше Чико, почесвайки се под лявата мишница.

         Но международното маймунство се надигна и взе да протестира. Първи надигнаха глас маймуните от прочутия зоопарк в Танганайки. Там имало много по- заслужили маймуни, чиито маймунджулъци били на световно ниво. Последваха ги маймуните от Кьолн, Антверпен, Нови Пазар и Домодедово.

         Силно античиковско движение се оформи в Сливен. Кметицата беше с неограничени претенции и цялата циганска махала застана зад избраницата си.

         В Шриланка и Адапазаръ бяха организирани  демонстрации и публични изгаряния на портрета на бъдещия Президент. Особено активна беше Джеврие ханъм, защото в лицето на  Чико виждаше заплаха за свободата на словото. Медиите я подкрепиха, като пуснаха сума компромати по адрес на новоизбрания Президент. Майка му била маймуна (като че ли баща му не беше - бел. на редактора).  Бил членувал в опозиционни партии по време на пубертета (че кога друг път). Имало  тенденция  за  налагане на еднолична власт (нищо ново под синьото небе). Щял да наложи цензура на медиите (хахахахахах, то да беше само на медиите)!! ДАНС и ТАНЦ, щели да разработват всеки, който дръзне да се  изявява в виртуалното пространство.

         С  всеки изминат час положението ставаше все по-взривоопасно, имаше етнически бунтове по места. Турците и арменците се съюзиха и основаха  нова партия “Дружба 1915”, евреите заплашиха с бойко (щели да се откажат от банковото дело), Ширин Олмаз стана лидер на най-патриотичната Партия, която поиска възпроизвеждане на баташкото клане, за да се разбере истината  за  поведението на башибозука срещу агресивността на  местните  чизмари.

         Напрежението в страната растеше не с часове, не с минути, а след всеки нов стих в интернета. Виртуалното пространство бе залято с нова вълна шедьоври на изкуството, наложи се да привлекат нови редактори, подредактори, помощник редактори и експерти, които денонощно да следят литературното “цунами”, развихрило се по бреговете на  язовир “Долна бара” и заляло всичко на север от Дарданелите. Турци, гърци, черногорци зарязаха европейски, световни първенства и  балканиади и се притекоха на помощ на комшиите.

         Чико Чиков получаваше  новините директно от Совинформбюро, където Литвинов  четеше,  с изразителния  си глас,  бюлетините на в-к “Уикенд”.

         Но когато новоизбраният Президент, г-н Чико Чиков, научи, че  млеконадоят сред фолкпевиците е надхвърлил този на Швейцария, той разбра поличбата. Трябваше да се откаже от Президентския стол, още преди да седне на него.

         Събра всички пишещи братя и сестрьонки и заяви тържествено. “За Бога, братя, не пишете! Отказвам се от Президентския стол! Нека бъде мир!“

И се почеса енергично под  левата  мишница.