Как изгубих аргументите си
Обсъждам с големия син по телефона дистанционното обучение. Което за мен е пълен ерзац и некачествен метод за симулация на човешко общуване. Не комуникация, а общуване…
И се сещам за страхотен аргумент. Който мигновено преглъщам.
Защото…
Абе, синът е на 44 години, ама аз съм му баща от стария модел. Друго производство, друго мислене…
А така щях да му затворя устата. Ясно и точно: дистанционното обучение е заместител. Кое предпочита нормалният човек – да зяпа телевизионен секс или някоя мацка да го вика към леглото?
Пуста бащинска отговорност…
хххх
С братовчеда обсъждаме някои неща. Хвали подражанието ми на О.Хенри – нарича го „истинско“.
Отбелязвам – кратко е. Писателят щеше да обрисува градчето, да му направи цветен портрет, а аз… Графика най-много…
О.Хенри е майстор на късия рзказ, а моите са хептен къси…
„Късото е по-добро“ – вика ми братовчедът…
Да, бе… Жените са на друго мнение…
хххх
Вземам книга. Четена поне няколко пъти. Но - винаги с наслада.
Жена ми отбелязва: "Пак ли? Книга се чете един път"...
Отговарям мигновено - което тя много мрази, ама ми идват едни реплики отнейде си: "То ако хубавото е само първия път, отдавна да съм те зарязал и хукнал по други, още неотваряни от мен"...
Грубичко...
Обаче - разликата в удоволствията на завоевателя и усвоителя... Единият се радва на победата си, другият на създаденото от него в новия свят...
А всеки нов прочит е ново осъзнаване и откриване на незабелязани преди неща. В книгата, не само в жената...
Дотук, че книгата ме чака...
© Георги Коновски All rights reserved.
