Как се прави историята - 2.
Всичко може у нас, всичко…
Освен нормалното и свястното…
Може бивш ватман, професионален гей, да се обяви за лорд, може „Литекс“ да иска наследството на големия ЦСКА, може синчето на доктор Брънчев да се разнася по медиите като Боян Ботйов, кръвен потомък, че и глава на Ботевия род. /Което, между другото, е изказ на презрение и обида към родния му баща, но подобни неща вълнуват само честни хора/
А истината – морална и в национален дух, е… Меко казано, неприлично грозна.
Просто генерал Кирил Ботев /сам се нарича така, префърцуненото изкуствено архаизиране в Ботйов е добра реклама за претендента/, осиновява белгийчето Ноел Шарл, слага му име Христо. Тоест – кръвна връзка няма, за юридическата не се спори.
Нещо повече. Новопоявилият се Христо има дъщеря, кръстена Мария. Която се прекръщава на… Венета. Добър пиар ход…
Именно тя е омъжена за доктор Брънчев и ражда син. По закон и вековен морал – Боян Брънчев. С нищо неопетнено честно име на нормален българин…
Сама че…
Животът иска труд, доходи, напрежение…
Ако, обаче, си „син на лейтенант Шмит“ /сетете се за „Златният телец“/…
И се появява „потомъкът на Ботевия род“.
Главният. Единственият…
В мистификацията участва и пренебрегнатият доктор. Например, през 1979 година /когато синчето е на 16 години – тоест, идеята не е негова!/ в „Поглед“ пишат за дома на Брънчеви: „Тук и сега живеят единствените преки потомци на голямото някога семейство на даскал Ботйо и Иванка Петкови“…
Юридически е изпипано – у нас всеки може да се нарече както ще – стига съдът да одобри. В Свищов даже имаше един Манчестър Юнайтед. Така пожелал човекът…
А тия – Ботйови…
Без да имат капка кръв от рода.
Но с наглост, безскупулност, пробивност... Плюс мазнотията – истината се стича по тях като дъжд по гъша перушина…
© Георги Коновски All rights reserved.
