Аз съм градско чедо със селски произход. Как така ли? Много просто - родителите ми са "забягнали" в града да се учат и там останали. Иначе и двамата са от пловдивските китни селца. Чак като се пенсионираха, отново се върнаха там.
Но приказката ми не е затова. За моята свекърва искам да ви разкажа.
На времето имах двама-трима кандидати за женене, все градски чеда. Мама обаче си каза тежката дума. Били северняци, много далече щяла съм да отида, нямало да ме вижда. Та късмета ми излезе в едно близко до нашия град село. Събраха се сватанаците да говорят за сватбата. Свекърът и свекървата ми - кротки и тихи хора, много работливи. За всичко се разбраха, само един спор се оформи - дали да се покаже чеиза ми в селото и дали на сватбата да се даряват калесаните (поканените). Свекърва ми там се запъна: "И дарове ще даряваме и чеиз ще редим на двора!" Толкоз! Мама, горката, какво да каже, няма да тръгне "на нож" с нея още преди да сме се оженили, я! Съгласи се. Че ела да видиш, като си тръгнаха г ...