Мел се сгуши по-добре в леглото, ако имаше как, би потънала съвсем в пухената завивка. Мислите ù бяха разбъркани и не можеше да разбере какво точно се беше случило снощи, та сега усещаше огън и лед по кожата си, а в нея сякаш бушуваха стихии. Като че ли в главата ù от една дума само, като от полъх на ветрец се раждаше лавина, която опустошаваше подреденото ù време, разхвърляше спокойствието и сигурността, които си беше спечелила с много усилия да загърби кошмара на миналото. Като че ли някъде дълбоко в нея се палеха огньове, клокочеха и се вдигаха горещи пръски и после лудо се надигаше вулкан от забравени, а и от непознати усещания. Лава и лед се срещаха, а сблъсъкът им разтърсваше Мел и я караше да се свива в леглото, където беше относително спокойно, защото там не беше Томас Кинг с вибриращия си глас, който я караше да настръхва, нямаше го Хенри с червената му роза и горещите му устни.
Жалостиво скимтене я извади от вцепененото ù състояние. Усмихна се леко – снощните ù гости май се б ...