Какви майки има, а мойта...
Разказа на Пер в българо-руски вариант щеше да е с щастлив край.
Татко беше много ревнив, защото мама има гръдната обиколка на Ан Никол Смит. А мама... О, няма такава жена.
- Мамо, ела да загледаш децата, за да излезем с мъжа ми.
- О, не мога. Тази вечер Варвара има рожден ден и сме канени на ресторант.
- Но, мамо, много ми е важно. Имам чувството, че има друга жена в живота му. Моля те, ела.
- Голяма работа, тъкмо ще си починеш малко от него. Я каква си слаба, по-добре, че не те закача като жена. Ще вземеш да забременееш и само един аборт ти трябва. Нека си ходи той, само да не те закача.
- Ма чуваш ли се какви ги говориш?! Как ще ми изневерява?
- Леле, колко си ревнива, бащичко. Същата си като него. Той полудява само някой като ме погледне и веднага: «Тоя защо те гледа така?» Е, аз откъде да знам, кажи ми. А на мен са ми казвали: «Твоя го сваля една съседка.» А аз отговарях: «Голяма работа, нали се прибира при мен и ми дава заплатата си. Децата носят неговото име, много важно, че ходи, няма да се изхаби.»
- Майко, ако си ми свекърва, няма никога да ти проговоря, но ти си ми родна майка и няма как.
- А и да ти кажа, вземи малко да напълнееш, че то как да седи при теб, като си равна като дъска. Айде, че трябва да се приготвям. И не се нервирай за глупости, мила. Той като излезе, хапни, изгледай някой филм и си лягай. Па даже не гледай нищо, а се наспи едно хубаво, че и без това тия деца ти взимат акъла, как ти остава време да мислиш и за мъжа ти. Изневерявал й, много важно. Хората какви проблеми имат, тя... един мъж, голяма работа. Хайде, не се нервирай, мога да взема децата в неделя, малко да си отспиш, чао.
А ако майка ми видеше мъжа ми в друга кола с хубава жена, просто щеше да ми каже:
- Боже, ти луда ли си да се развеждаш за такива глупости. Ти знаеш ли какви мъже има?! Пият и бият, твоят те носи на ръце. Е, много си ревнива, много.
И мен трябва в този момент да ме хване срам, че съм толкова гадна.
И аз вече не се нервирам на моя, а на майка, друго си е.
Сега аз реагирам като нея, роднини сме, а все мислех, че не съм от нея.
Гаджето на малкия ми син ми плаче, че нещо май ще се разделят. Все се карат. Не им вървят нещата в любовта.
- Ще взема да го зарежа, ако той не ме изпревари.
Аз се заливам от смях.
- Защо се смееш?
- Защото ми говориш за него един час. Ако не ти пука, няма да говориш, а ще го оставиш. И защото и той е същият. А щом се карате, значи се обичате. Лошо е като няма какво да си кажете и ви е все едно. Сега, като се прибере, или излезте някъде да вечеряте, или аз ще ви приготвя нещо вкусничко, имам и ароматизирани свещи. Другото ти знаеш какво трябва да направиш. Бърши сълзите и приготви масата за двама. Абе, я яжте в леглото, аз утре ще оправя всичко.
Ех, не случих и на майка. Хората какви майки имат. Можеш да поплачеш на рамото й, па ще те разведе, та да се омъжиш втори път, може би по-сполучливо, а мойта... само нерви с нея, само нерви.
Приятелките ми - и те едни... Споделям си с тях как се отнася майка ми с мен. А те се заливат от смях.
- Верно ли така е казала?!
Е, много смешно, няма що! Няма с кого да споделя вече, никой не ме разбира.
Какво ли говорят моите деца за мен, страх ме е да подслушам направо.
Никой не ме разбира.
Дали тая вечер да не си спомним младините с моя?! Отивам да купя ракийка и салатка, що да не приготвя маса и за нас двамата? Я аз да му звънна. Само да не ми каже, че е попаднал в задръстване, че я какви работи стават.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=97986
© Светлана Лажова All rights reserved.
