Какво, ако...!
Какво, ако...!
Какво, ако бях онзи избледнял
твой спомен – ненужен!
И ненадейно връхлетял по
някое време, сълзите препират – солени!
И думите не стигат да изречеш моето име,
а може би не помниш!
Какво, ако бях в онзи твой спомен!
А ти все още в съзнанието ми гориш и
опустошаваш всяка жива част, вътре в мен.
Борещ се с раните, дълбани години наред.
И думите не стигат да погася болката,
тлееща още в сърцето!
Какво, ако в тези наши спомени
за отминали времена сме приятели
- Сега ние казваме – Сбогом!
Всички думи, които някога бяха цели,
сега са песъчинка, изгубена в пустиня!
И накрая всичко ни е толкова познато
- болката, вината!
© Красимир Иванов All rights reserved.
