По дефиниция домашното насилие е, когато един член на семейство или на връзка, или на жилище, както и бивш партньор упражнява или се опитва да упражнява насилие върху другия партньор, член на семейството или дома. Това, което знаех за домашното насилие беше, че отнема частици от човек всеки път, когато го преживява, че наранява жестоко не само тялото, а и душата, тъй като това може да бъде и физическо и психическо насилие.

Това, което не знаех за домашното насилие беше, че се среща твърде често, че не се говори достатъчно за него от хора, които са го преживели. Не знаех, че се среща по толкова много начини и под толкова много форми. Не знаех колко обезличава човека. Не знаех, че понякога не осъзнаваш, че си подложен на каквато и да е форма на насилие и че насилникът дори може да не осъзнава, че е такъв. Не знаех, че масово ,,жертвите" не искат да говорят за това. Не знаех, че манипулацията действа толкова ефективно и сякаш прогаря всяка сила за спасение. Не знаех колко мъчително заспиват жени и деца всяка вечер след поредния скандал и печалните скръбни очи, които ги е срам да се погледнат в огледалото, защото за пореден път не са се защитили. Не знаех! Наистина колко много не знаех! И как всеки трябва да го научи! Не знаех, докато не се срещнах лице в лице с проблема!

Проблем, който бе засегнал много хора около мен. Проблем, който дълго време не виждах, както слепецът е потопен в тъмнина и от който не можех да избягам, както куция е предаден на немощта. Това, което научих бе:

- че има моменти, в които не знаеш, че си жертва, моменти, в които насилникът не знае, че е насилник и моменти, в които манипулацията върху съзнанието, действа толкова убедително, че се превръщаш в друг човек. 

- че психическото насилие разрушава до основи и събирането на разкъсаните парчета боли зверски. Разбрах, че емоционалното състояние на човек е толкова крехко, че може да се смачка за секунди, че сълзите, пролети, когато си сам, горчат дори и когато не си и че помощта,която отказваш ти е предложена, когато си погребан на дъното на пъкъла. 

- че родителите не винаги са упората, на която можеш да се облегнеш, че те не са непременно закрила, че си крещят и се обиждат, че обидните им думи се прехвърлят и върху децата. 

- че комбинацията от психическо и физическо насилие зашлевява толкова силно, че се озоваваш безсилен и обездвижен на земята. Научих, че когато крясъците на мъжа, който трябва да предоставя уют и утеха, не спират с часове и са насочени към жената, свидната и скъпа майка, ти можеш да се скриеш сам в стаята си или да се изправиш срещу мъжката фигура смело, в опит да предотвратиш нататъшни щети. 

За тези хора моята семейна среда беше необичайно странна, тиха и спокойна. Среда, в която повишаването на тон се случва много рядко и такава, в която всяка тема за обсъждане е разрешена, щом има интерес към нея. Точно тези разговори първи ми отвориха очите за света. Не знаех! Не знаех, как домашното насилие не е само домашно и не е само физическо. То има силата да погуби всеки, да го остави безмълвен, скрит, потаен, да покрие тялото и душевността с дълбоки белези, които не се заличават и принудата да живееш с тях остава завинаги. Научих, че в България е необходимо да се даде по-голяма гласност на тази тема, да се разпространи повече информация за различните форми и видове на домашното насилие и да се работи за повишаване на ефективността на мерките против него. Наша цел като здравомислещо човешко общество трябва да бъде нетолерантността към насилствени действия, насочени към тялото и ума. Трябва да се превърне в приоритет задачата да се защитят всички лица, преживяващи или преживели подобно неприятно изживяване. Въпреки нарастващите беседи за домашното насилие обяснявайки същността му, те не се фокусират достатъчно върху главозамайващите отрицателни последици от него. 

Не знаех! Наистина колко много не знаех! И как всеки трябва да го научи! Но решение има! То започва от нас!