Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур...
Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия
поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си...
Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, както и с околните -
тарашеше чантите на хората, които бяха близо до него, даже успя да намаже две
кайсийки от един господин и след 15 минути игра с тях, реши да си направи нектар от
кайсия използвайки чистите дрехи за кухненски плот, та аз му ги взех - не беше точно
взимане, посегнах към тях и то ми ги даде (майка му изпусна обаче веселбата докато
дремеше на седалката зад него. Е, на последната спирка й помогнах да свали количката
с разбойника и й подадох двете кайсийки с думите "Негови са, един господин му
ги даде." – едва ли вече ще се унася толкова лесно в автобус докато е с него).
Та идва един момент в който явно много взе да се чуди – разбойникът му с разбойник – ...