1 min reading
Отиде си... така неочаквано, така жестоко. Дори нямах възможност да ти кажа "Сбогом", едно последно "Обичам те". А само ако знаех... Щях да те окова в прегръдките си, за да не те загубя. Ако знаех, че повече няма да ме погледнеш така нежно, че няма да чуя да ме наричаш "Обич моя". Всяка вечер търся топлината ти, а при мен е само споменът за ледените ти ръце. Този спомен, който всеки ден бавно убива и мен. Гледам вратата, още се надявам, че ще я отвориш... че ще се върнеш...
Не мога да понеса болката, самотата, мисълта, че вече те няма. Имах всичко, вярвах, че Бог ме обича, щом ме дари с любовта ти. Каква заблуда... отне те от мен без да ми даде възможност да те задържа.
Какво остана след теб... Аз ли? Нима съм истинска, нима живея, както искахме? Къде останаха мечтите ни, всички планове, цялата любов.. Отидоха си за секунда, умряха с теб. Остана само болка и една непреодолима празнота. А аз нямам сили да продължа сама. И бягам, бягам от всичко... от себе си дори. Мечтите ме напуснаха, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up