Те живееха като в приказка. Любовта им беше красива, нежна и чиста като кокиче, излизащо от снега. Но както във всяка приказка, има хора, които не понасят чуждото щастие... Ревниви приятели или озлобени момичета, без значение кои, но един ден всичко стана по план. Анелия и Любомир се разделиха по най-жестокия начин... и всичко това заради намесата на зли хора... Той започна да излиза с друга, с цел да забрави тази "измислена" любов, както я наричаше вече. А Анелия си лягаше и се събуждаше със сълзи в очите, не можеше да понесе, че всичко е приключило така, че са успяли да ги разделят. Нима любовта беше наистина измислена?
Една сутрин след няколко седмици, Любо седеше в кварталното кафене с поредната си приятелка, която беше красива, но по поведението и си личеше, че това не й е нито първата, нито последната връзка. Едно момиче с наведена глава мина покрай тях и плахо остави на тяхната маса един пощенски плик. След това излезе от заведението като едва сдържаше сълзите си. Това беше тя.. ...