Те живееха като в приказка. Любовта им беше красива, нежна и чиста като кокиче, излизащо от снега. Но както във всяка приказка, има хора, които не понасят чуждото щастие... Ревниви приятели или озлобени момичета, без значение кои, но един ден всичко стана по план. Анелия и Любомир се разделиха по най-жестокия начин... и всичко това заради намесата на зли хора... Той започна да излиза с друга, с цел да забрави тази "измислена" любов, както я наричаше вече. А Анелия си лягаше и се събуждаше със сълзи в очите, не можеше да понесе, че всичко е приключило така, че са успяли да ги разделят. Нима любовта беше наистина измислена?
Една сутрин след няколко седмици, Любо седеше в кварталното кафене с поредната си приятелка, която беше красива, но по поведението и си личеше, че това не й е нито първата, нито последната връзка. Едно момиче с наведена глава мина покрай тях и плахо остави на тяхната маса един пощенски плик. След това излезе от заведението като едва сдържаше сълзите си. Това беше тя... Анелия,момичето с което беше изпитал първата любов. Тогава новата приятелка го попита:
-"Познаваш ли я?"
А той, без да се смути, отговори:
-"Не, за първи път я виждам... таа за какво говорехме?"
Така продължиха разговора си. Любомир дори не отвори плика да види какво има в него.
Към 11 вечерта, когато вече се беше прибрал и се приготвяше да си ляга... по телевизията съобщиха "В реката под моста в края на града намериха посинялото тяло на удавило се преди 3 часа момиче. Още не знаем името й, тялото й... Любо беше като вцепенен. Дори не дочака да чуе всичко. Това беше мостът, на който се срещаха с Ани. Тичайки, отиде в стаята си и извади от якето си смачкания, неотварян плик. Отвори го и зачете: "Няма да ти повтарям колко много те обичам, защото сълзите ще намокрят писмото, но исках да знам истина ли е това, което чух, че си ме лъгал през цялото това време, че ме обичаш. По твоето държание почти се уверих, че е било така. Ако наистина си ме обичал и не е всичко лъжа и ако имаш още поне малко чувства към мен, ела на моста... където се заричахме във вечна любов, но не дойдеш ли, значи наистина всичко е било измама и за мене вече да живея смисъл няма. Обичам те"
С треперещи ръце и препълнени със сълзи очи дочете и последния ред. Но защо?Той мислеше, че през цялото време тя го е лъгала, затова искаше да я забрави. Сега му стана ясно как лесно са ги разделили и колко е страдала тя от неговото пренебрежение. Той я е обичал и още я обичаше, но вече беше късно, Ани беше мъртва. Чакала го е на моста, а той дори не е разбрал. Любо се облече и тичайки отиде накрай града при реката. Изправи се и през сълзи извика "Съжалявам, че бях такъв глупак и позволих да ни разделят, не опазих любовта ни, а без нея защо да живея... На сутринта откриха и неговото студено тяло, изхвърлено на брега.