Apr 7, 2010, 8:37 PM

Какво се случва, когато човек повярва в себе си... 

  Prose » Narratives
810 0 0
8 мин reading

                               ---1---

Марк Долар е 39-годишен, богат и влиятелен продуцент. Работил е с много известни изпълнители и групи, но най-добрият му проект е международната поп група US5. Марк изглежда доста по-млад, отколкото е. Той е средно висок, с добре оформено тяло, кафяви очи и руса, вечно стърчаща коса. Живее в голямо имение в покрайнините на Берлин. Колкото и богат да е обаче най-голямото съкровище, което притежава, е седемнадесетгодишната му дъщеря Тед. Малката прилича страшно много на баща си, само дето очите ù са сини и косата ù - къдрава. Майката ги е напуснала, когато Тед била на 3 годинки.

В момента, когато започна нашата история, Тед беше на 13, а Марк току-що беше започнал да работи с US5.

Един следобед Марк се прибра и веднага потърси дъщеря си.

- Къде е Тед? - попита той.

- В градината - отговори иконома Уилям. - От часове си хихикат с Натали.

Уилям беше иконом в къщата на Марк още от преди раждането на Тед. И Марк, и дъщеря му много го обичаха, имаха му доверие и често искаха съвети от него.

Марк отиде в градината.

- Татеее - извика момичето и се затича към него.

- Как си, миличка? - гушна я бащата. - Имам да ти съобщя важна новина.

- Какво има? - засмя се малката. - Да не си си намерил някоя млада булка?

Бащата се усмихна и започна да обяснява:

- Днес подписахме договора с новата група.

- Ураа! Най-накрая...

- Тази вечер момчетата ще дойдат на вечеря, за да обсъдим всичко и да се запознаят с теб, разбира се.

- Татенце, нали може Нат да остане  да спи тук?

- Естествено, само ми обещайте да не вдигате къщата във въздуха!

- Хей, за това не сме се сещали.

- Не сте ли? Едно пиленце ми каза,че последния път като ме нямаше сте проглушили околността с песните на онези ваши любимци.

- Като споменахме BLUE... тате, кога ще ни заведеш в Лондон, за да ги видим най- накрая?

- Говорили сме за това! Когато имам път нататък.

- Дано е скоро.

- Хайде, вървете да се приготвите, че след малко ще запристигат. Когато всичко е готово, ще изпратя Уилям да ви извика. И, моля ви, момичета, дръжте се прилично, без да се смеете на обичайните си неща.

- Добре.

Момичетата отидоха в стаята на Тед да се облекат.

- Мислиш ли, че татко ти ще ни заведе в Лондон? - с надежда попита Нат.

-1 00 % - заяви Тед. - Моят баща винаги си държи на думата.

Първи пристигнаха съдружниците на Марк - Лу и Майк.

- Внучка ти е тук - обърна се Марк към Лу.

- Така ли? Нека да видя малката принцеса.

- Върви я виж - в стаята на Тед са.

Лу надникна в стаята при момичетата.

- Гледай ти! Уилям вече дойде - извика Тед.

- Само дето аз не съм Уилям - каза Лу.

- Дядо? Ти пък какво правиш тук?  - зарадва се Нат.

- Е, как така? Нали съм съдружник на Марк...

Тримата чуха звънеца, което значеше, че “групата” вече бе дошла.

- Хайде, да отиваме оттатък - подкани ги Лу и момичетата покорно тръгнаха. Когато влязоха в голямата трапезария, момчетата вече бяха насядали.

- Здравейте- поздрави Тед. - Аз съм Тед, а това е най-добрата ми приятелка Нат.

- Бива ли така? - скара ù се Марк. - Подайте ръка на хората.

Двете се запознаха с Майкъл, Джей, Крис, Ричи, но когато Тед стигна до Изи, сякаш онемя.

По време на вечерята тя не каза нито дума, колкото и да я разпитваха за училище, момчета, интереси. Когато приключи с храненето, каза:

- Нахраних се, извинете ме, отивам си в  стаята.

След малко Нат също стана от масата.

- Какво стана? Защо изхвърча така?

- Видя ли го... –  замечтано проговори Тед.

- Кой? Русият, дето седеше отляво на негрото ли? Видях го, я...!

- НЕ! Изи... видя ли му очите, усмивката? Чу ли му гласа?

- Чудо голямо. Глас като глас.

От този ден нататък Тед и Нат често говореха за Изи и Ричи.

 

                         ---2---

Когато наближи Коледа, Тед беше особено ентусиазирана. Помагаше да се украсят огромната къща и елхата, да се приготви храната, а Марк работеше неуморно. В празничната сутрин Марк беше излязъл по работа. Когато се прибра, носеше пакет.

- Какво е това, тате? - посрещна го Тед.

- Подарък за малката ми красавица.

- От кого? - зарадва се дъщерята.

- От Изи - кротко се усмихна бащата.

- Шегуваш ли се?

- Не, разбира се.

Тед грабна подаръка и заподскача, врещейки:

-Имам подарък от Изи, имам подарък от Изиии!

После отвори пакета с треперещи пръсти и намери вътре плюшено еленче с коледна шапка, както и картичка, на която пишеше: “Весела Коледа, мъниче”.

- Мъниче ли?- сърдито извика Тед.

В очите ù плувнаха сълзи, гняв изпълни бялото ù лице...

- Ще му дам аз едно мъниче! - крещеше тя. - Значи за него съм малка?! Аз да давам всичко за него, не ям и не спя нормално, откакто го видях, а той да ме има за дете! Не му искам смешните подаръци!

Момичето хвърли еленчето, прибра се в стаята си и трясна вратата.

- Само това оставаше - помисли си Марк, - малката ми дъщеря да е влюбена в Изи.

Той гледа замислено няколко мига и заблъска по вратата.

- Миличка, отвори ми вратата!

- Не искам! Остави ме сама!

- Слънчице, моля те! Нека те прегърна и да забравиш всичко!

- Не искам!

- Разбери, скъпа. Ти си на 13, а той на 22, може да ти е само като по-голям  брат. И аз разбирам, че си привързана към него, но евентуална връзка между вас би била дори незаконна. Освен това сякаш сте от различни светове, ти още играеш с кукли, а той мисли вече за бъдещето си.

- Аз не мога да вляза в бъдещето му, така ли?

- Не се инати, моля те!

Тед отвори вратата и се сгуши в баща си.

- Тате, той приятелка ли си има? От онези с високите токчета и начервените устни?

Марк се разсмя.

- Не, миличка! Изи си няма приятелка, той е отдаден изцяло на музиката.

- Отивам да слушам новите им песни.

- А аз в кабинета си.

След малко на вратата на стаята на Тед се почука и вътре влезе Уилям.

- Как си? - загрижено попита той.

- Почти ми мина.

- Когато беше малка - започна Уилям, -  и искаше нещо, винаги успяваше да убедиш баща си да ти го осигури. Сега е различно - първо, баща ти не е съгласен с това, което желаеш, второ - и да е, нищо не зависи от него. Аз обаче вярвам, че ще получиш исканото - трябва само да повярваш в себе си... И не забравяй да си пожелаеш  нещо... защото на Коледа стават чудеса!

- Тогава си пожелавам Изи да не ме приема като дете и да ме обича!

- Това ще е и моето коледно желание - обеща Уилям и я погали по русите къдрици.

- Уилям, кога ще съм достатъчно голяма за Изи?

- Колкото и да пораснеш, за него все ще си малка. Вашата разлика във възрастта няма да се промени, тя си остава 9 години.

Тед въздъхна...

- Надявам се наистина на Коледа да стават чудеса.

 

                                    ---3---

 

След онази Коледа Тед постоянно си повтаряше желанието. Дните минаваха бързо. Неусетно Тед стана на 17 и вече имаше собствени планове за бъдещето. Мечтаеше да завърши право и да стане адвокат. Мечтата за Изи беше останала в сърцето ù, но колкото повече порастваше, толкова повече осъзнаваше, че ще си остане само мечта. През последните няколко години тя правеше колажи с него и пишеше стихове за несподелената си любов.

Един ден обаче тя се прибра вкъщи заедно с Нат. Двете бяха повече от натоварени с дрехи и аксесоари, които си бяха купили след целодневния шопинг. Те нахълтаха в хола, където бяха момчетата от групата.

 

- Марк, какво се случва тук?- пошегува се Изи. - Да не си си намерил някоя млада булка?

- Дъщеря ми се шегуваше така преди четири години - отговори Марк. - А това е самата тя,  с приятелката си Нат.

- Тази мадама е детето, с което се запознах преди четири години?! - учуди се Изи.

- Точно така.

- Как успя да пораснеш и да се промениш толкова много за толкова малко време? - обърна се Изи към Тед.

Тед вдигна слънчевите си очила и каза:

- С повече вяра в себе си.

Няколко дни по-късно Изи и Тед се сблъскаха на вратата с Марк.

- Къде отивате вие двамата?

- Да вземем Нат и Ричи, а после ще видим - ухилен отговори Изи, хвана Тед за ръка и заслизаха по сълбите.

Марк влезе вкъщи и се просна на дивана.

-Дъщеря ми е пораснала, колкото и да не ми се иска, което означава, че аз остарявам! Не разбирам само как успя да постигне това, което преди четири години изглеждаше невъзможно?!

-Когато човек силно желае нещо, го получава рано или късно! И видяхте ли, че моите думи не са само безсмислени брътвежи, господине? - усмихна се Уилям и се наведе да запали камината...

 

© Т.Т. All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??