Отново е зима. Отново е Коледа. Съветът трескаво се подготвя,сякаш за идващия апокалипсис. Естествено, никой не бива да оставя всичко за последният момент. Заела си се поне от лятото да запазиш невероятно място,на което да изядеш пържолата си за Нова година.Не може да забравиш и че детето иска новият Айфон,и ако не го получи ще бъде много разочаровано.Не може да допринеш да му се подиграват в училище, естествено, че ще му го купиш. За вашите си подготвила чисто нов климатик, който те отдавна искат. Все пак , да не сме в 20 ти век. Много ясно, че трябва да могат да го управляват със смартфона си. Чудиш се как ли са живели преди ?! Не можеш да забравиш и за мъжа си. Оглеждаш се за някоя ненужна вещ, която няма и непременно трябва да му вземеш. Нищо, че ще стой в шкафа месеци наред. Накрая трябва да помислиш и за себе си,все пак и ти си човек. Трябва ти ново палто от лисица, което гледа вчера в Мола. Нищо, че имаш вече ! Не може да ходиш само с него, пък и нали обичаш животните. Ще си купиш ! Колежката си е взела нов парфюм за 300 лв. Защо да не си вземеш и ти , да не би да не го заслужаваш ?! Даже ще си вземеш от този, по - новият за 700 лв. Нека я е яд, че можеш да си го позволиш! Остава само броени дни до Коледа. Магазините, вече са препълнени със стока . Хората, започват да се редят по опашките, блъскайки се с пълните с връх колички с храна. И ти ще се наредиш разбира се. Трябва да вземеш от всичко по много,да има. Нищо,че вече запази куверт и че не можеш да готвиш. Като остане,ще го хвърлиш и готово ! Няма да се излагаш, я ?!
Коледа е. Всички са със семействата си, за да празнуват. Ще празнувате и вие естествено, но не заедно. Отдавна не празнувате заедно, защото е старомодно и глупаво. Мъжът ти, втора година го изпращат командировка, точно за празниците, но на теб ти е все едно. Все пак взема добра заплата. Нямаш време и нерви , да се занимаваш с капризите на детето, затова го изпращаш на вашите. А ти с приятелките ще се отдадете на луд купон до сутринта. Все пак веднъж се живее. Пожелаваш си за другата година по- нова кола,че тази е на 2 години вече. Повече пари,че все не стигат , я за почивка, я за процедура. Абе , просто защото искаш да имаш.
На същата улица, малко по-надолу. Едни други хора, в една друга обстановка, имат различни мечти.
Просякът, който всъщност беше безработен учител, по стечение на обстоятелствата спеше до кофите . Той си мечтаеше ,само и единствено да има подслон и храна. По- надолу по улицата, бедно семейство с две деца се наслаждаваше на бобената си яхния. В къщата се чуваше смях, глъчка и песни. Те нямаха 12, 15 ястия,нямаха дори 2, но се радваха на това, което имат . Топла храна, топлина в душата. Любовта по между им и взаимната борба за живот.
За празника, те си пожелаха само здраве и плодородие, за да могат да изхранват семейството си.
А в последната къща на улицата, живееше току що овдовял мъж, който беше загубил своята съпруга в катастрофа. Тази катастрофа му бе отнела не само семейството,но и краката. Вече втора година беше приковаван в инвалиден стол. Той не празнуваше. Вглеждайки се в небето, той си пожела през идната година, не пари, не кола, а да проходи. Искаше му се не толкова, заради него, вече се беше примерил. Искаше само да може да занесе цветя на гроба на любимата си жена.
АКО МОЖЕХМЕ ПОНЕ ЗА ДЕН, ДА ПОГЛЕДНЕМ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИЯ, ДАЛИ ЩЯХМЕ ДА ЗАПАЗИМ СЕГАШНИТЕ СИ ЦЕННОСТИ И ИДЕАЛИ ???

Дали имаме нужда да трупаме пари, които да пилеем за ненужни вещи?? Дали, имаме нужда от толкова храна, която ще изхвърлим ???

Дали, всъщност сме благодарни на това, което имаме??
А ти , от какво всъщност се нуждаеш ???