Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от напрежението, единственото нещо, за което можех да мисля в този момент, беше въпросът, който Дяволът ми задаваше. Кой бях аз, какво бях?
Имаше време, когато бях войник. Имаше време, когато следвах заповеди, подчинявах се сляпо, следвах плана, записан в древни времена от ръката на собствения ми Баща. Имаше време, когато целта оправдаваше всички средства, крайният резултат струваше повече от всеки един живот, дори и моя собствен. В онзи момент, когато се спуснах в дълбините на Ада, за да измъкна една изтерзана душа, го направих единствено защото това гласяха заповедите ми. Много от братята ми изгубиха живота си в тази битка, но за мен, въпреки че скърбях, те бяха допустима жертва в името на Голем ...