Глава дванадесета – за кривия път
Спах, каквото спах, станах, хапнах и – хайде в кафене-гараж-вариетето на Ванката. Пък там още от вратата ме посреща Тишо от съседния блок. Е, сами бяхме, та седнах при него. Той да ми каже нещо, аз на него друго и така денят да минава. Щото сега сме на години, дето всеки ден гледаме хем да минава бавно, хем все пак да мине. Щото не мине ли…
Та вика Тишо на Ванката още рано в десет часа:
- Дай по едно. За последно. О, не – за повече нямам желание в джоба. А пък животът стана много сложен – трябва ти повече ракия, за да го възприемеш. Ей сега тая война, дето н и готвят пак нейде из равнините и пустините… Като чух, че янките рекли на евреите да не нападат, без да ги предупредят поне, и викам на моята : „А бе, и тоя президент, афросаксонеца, да не са го хванали с някоя започната и недовършена стажантка?”Пък тя ме сгълча да гледам и си кютя.
То аз много не зяпам. Гледам само в петък, когато е телевизионният секс... Как „Какъв секс”? Дето ги показват депутат ...