Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 17.

Глава четиринадесета – за правилата на играта

А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме отоплението на съседния парк, примерно, както за тръбите в къщи.

- Какво ново, комшу? - пита Митето.

- Абе, пак искат оставката на министрите, ама те не я дават - казва Тишо – Искат до изборите, че и след тях да останат.

- И правилно - вика Митето - Много правилно. То тая игра си има правила...

Тишо заинтригувано пита:

- Какви правила? Нали народът ги избира, народът сега е недоволен... Те глухи ли са? Какви правила?

- Виж сега - обяснява Митето - Да предположим, че отидеш на сауна...

Тишо го гледа шашардисан. С неговата заплата? Сауна?

- Спокойно - вдига ръка Митето - Предполагаме, разбираш ли? Та, да речем, отидеш на сауна. С теляци, мадами и... каквото там трябва - не знам, не съм ходил! Та... отиваш на сауна с мадами. Плащаш, разбира се, за четири часа. Влизаш, почваш да.. такова де... разбираш... А на втория час идват и ти казват, че трябва да си ходиш. Първо, кой ги пита? И второ, платил ли си за четири часа? Платил си! Тогава?... Та и нашите министри - плащат си хората, където трябва и комуто трябва за четири години. Защо да си ходят на преди последния звънец?

Виждания, мисли, футбол - https://genekinfoblog.wordpress.com/