Глава двадесет и пета – за доброто погребение
- Добър вечер. Да, фирма "Златна пица" е... Да, точно където трябва сте попаднали... Ние сме майстори на пиците... Ето - покрита е с малки късчета месо, зеленчуци, подправки... Искате по-лютичко? Готово - добавям къри... Аааа, родно люто? Ето-лагам няколко парченца от зло чушле...Мммммм, просто нямам думи... Вкусно, сочно пикантно... Пръстите си да оближеш... Ах, какво късче -топи се като захарен памук, но вкусът му е толкова необикновен... Лютичко, соленичко, мазничко и същевременно пухкаво-нежко... Какво усещане! Каква радост за небцето!
Какъв рай за нюха! Каква радост за очите!
А сега да видим и това парче... Ооооо, как приятно пари, как се плъзга по гърлото!... И как неусетно се смесват месцето и зеленчуците, как създават един неповторим букет... Мммммммм, Извинете, малко ще замълча - това усещане изисква вглъбеност, води към философски размисли за овека и мястото му на Земята...
Дааа, сега разбирам какво е това човечеството, какво е по ...