Dec 26, 2023, 2:31 PM

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 48.

553 2 1
2 min reading

Глава четиридесет и пета – кой какъв е

 

Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.

„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…

Но не… Курсът по английски беше по заявка на работодатели, които насочваха ценните си управленски кадри към изучаване на чужди езици. И учениците на Лина оценяваха ставащото според битпазарната икономика – щом ти не плащаш, значи не е ценно…

Най-после насядаха, извадиха кой лаптоп, кой айфон, кой тетрадка. Според характера си…

-     Днес – рече тя и се изправи – ще проведем интерактивна подготовка под надслов „В ресторанта“. Ще разиграем възможни сцени – официална вечеря, първа среща с чужди партньори, случайно запознанство…

Хората насреща й се раздвижиха. Подметнаха няколко особено остроумни според тях реплики – от предложение да проведат часа в заведението на партера до въпроси къде са напитките и ястията…

-     За да не се бавим – каза момичето – ще ви прочета кого в каква роля определих. Моля, разговорите да се водят само на английски, според етикета и нивото на партньорите…

И зачете. Тоя чужд инвеститор, оня главен готвач, адвокатката Карабелчева сервитьорка…

-     Какво?! – рипна ниската, смугла, с професионално изместен център на тежестта адвокатка – Абе, какво си въобразяваш…

Лина я гледаше стресната:

-     Не разбирам…

-     Не разбираш ли… Аз съм висшистка, завърших право в Суперсвободния ултрадемократичен междугалактически университет, а ти… Сервитьорка…

Колегите й започнаха да обясняват, че това е упражнение, че е образователен метод, че… Но Карабелчева беше изключила приемането на външни сигнали и не спираше речетатива си. По едно време до съзнанието й стигна мисълта, че май става дума за свободна игра, та намали темпото, а после рязко засече…

-     … само упражнение… - промълви последните думи от защитата си Лина…

Оная я погледна. Наистина, защо да се разправя с някаква даскалица, обслужващ езиковите й познания, персонал? И без това беше благоволила да слезе до нивото на някакви курсове, та…

-     Добре! – каза Карабелчева и седна – Добре! Но… Сервитьорка няма да бъда, това да е ясно. Аз ще съм собственичката на заведението и така, като хоби, понякога сервирам. Само понякога…

Играта на сериозно започна…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...