Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 7.

Глава четвърта – за гащите, вързани или свалени

Ей, викам си, човек и гащите ще свали. Ако има аванта. Или му се плати. А има какво да се помисли по въпроса.

Гащите са важна част от тоалета -първи се обличат, последни се свалят. Или за кеф,или от зор

А демокрацията  въведе нова мода - гащи само от един джоб и коланче. При това джобът хем празен, хем пробит. Пък коланчето  е за чифтето пищови на патриотичното самочувствие. Да ги размахваме  пред комшиите, на юнаци да се правим, медийни мускули и ние да надуем.

Но за другите - приятелите  на нашите приятели - врата отворихме. Безплатно. Граничните препятствия махнахме, на новите братя разузнавачите наши посочихме, глутници секти пуснахме, огромни заводи за стотинки раздавахме..

Помните ли оная бразилка, дето преди години успя да се изтъпанчи до техния президент по време на карнавала? Че като защракаха фотоапарати, че като забръмчаха камери, че като зяпнаха зрителите…Щото тя била - как да кажа - по без гащи! А после - каква шеметна кариера  направи момичето…То не бяха ,,Плейбой”, то не бяха филми, то не бяха реклами…

Ама си го заслужи момето! Защото знаеше кога, къде, как и защо гащите да свали!

А нашите гащи? Те си стоят перманентно свалени! Още чакаме компенсации за онова, вече забравеното, югоембарго, за иракските блокади, за провалените оръжейни и какви ли не сделки, за отстъпените пазари, за…

От една страна - ще има какво да завещаем на децата си, от друга - помощи получаваме. Целеви при това - да плащаме заплати на вносни инструктори, които да ни учат как се сади пиперо.

Е, ще кажете, голяма работа, че вече разрешаваме по всяко време някое и друго минаване през и над територията ни.

Впрочем как се нарича жена, разрешаваща постоянно транзитно минаване?

Ох, дайте да си вържем гащите и да се хващаме за работа! Че със свалени гащи само една работа се върши спорно, ама резултатите й хич не са за мирисане…