Капитулирам пред отчаянието. Обещавам си! Не трудностите ни давят с треперещи от екстаз ръце, а то... то...
Лети блясъкът в очите на прободения със счупена стрела в превитата от болка ръка... Чуруликат трапчинките на одраскания с неподострен, надъвкан молив в лютящо-кипящата рана... Златната нишка, внедрена с кука в мускулната тъкан на свития от страх, шепне неумолимо-щастливата песен на полета... Бистра несъвместимост на страданието и оптимистичния полъх на един и същ вятър...
Борба с отчаянието... капитулирам и се оставям на ведрото и усмихнато дихание да не повлече нагоре, натам... тук не оставам... тук кърви, тук сълзите дращят, а спомените жигосват гърба, лишен от дермата си... от щит...
Аз капитулирам... последвай ме!