Караминьол (4)
Multi-part work to contents
Атахуалпа! Защо непрекъснато го преследваше това име, за което бе чел още като малък в нашумялата книга на Зенон Косидовски "Царството на златните сълзи"? Беше последният крал на инките. Онзи когото двамата испански конквистадори - братята Франциско и Гонзалес Писаро, бяха заловили жив и поискали огромен откуп за главата му - да бъде напълнена догоре цяла една стая със злато и скъпоценни камъни. Не получили, обаче, пълния откуп, а само около 7 тона злато и 13 тона сребро. Затова Атахуалпа бил убит. Немлад направи бегла съпоставка. 10 ноември 1989г. завари Татония с външен дълг приблизително равен на 13 милиарда щатски долара. Сметката показваше, че това са около 1000 тона злато. Хиляда тона злато!!! Това не беше шега. Само иранският шах Мохамед Реза Пахлави бе успял да изнесе богатство по-голямо от цитираното от собствената си държава. Но не прокопса и не стана щастлив. Почина от рак в изгнание. Немлад се опита да си представи тези 1000 тона злато на кюлчета и някакси успя. Но да си представи 13 милиарда зелени гущерчета никак не смогваше. Парите бяха изнасяни ударно в други държави. Мълвата нашепваше имена като ЮАР, Австрия, Англия. А вероятно имаше и други стратегически направления за износ на благородния метал в гущерообразна форма. Но не това беше важното. А това, че българите трябваше да се гордеят - много да се гордеят с онези дебеловрати момчета с черните куфарчета. Защото испанските конквистадори се оказаха просто бедните им роднини. И ако трябваше да се даде някакво приемливо и абревиатурно име на тази организация, която бе изпреварила по класация в ГИНЕС конквистадорите, то тя очевидно следваше да се нарича МУЛТИТРУП. Най-после духът на Атахуалпа можеше да е спокоен и дори да тържествува. Стаята за откуп бе напълнена догоре. Но как се случи така, че от тази бедна и все спрягана за разорена страна, продължаваха да се изнасят несметни богатства. Немлад имаше чувството, че за времето на прословутия преход са изнесени трилиони. Логическото следствие от това варварско и безнаказано грабителство сочеше, че малка Татония е била явно една от най-богатите страни в света, преди да бъде даден стартовия изстрел за разграбването й. Един главен прокурор гротескно заплашваше, че ще връща виновниците в чували. Но той бе пропуснал да изчисли, че нито неговата заплата, нито субсидията за ведомството му, биха стигнали да заплати за толкова много чували и да изпълни заканата си.
© Младен Мисана All rights reserved.
Сърдечен поздрав, Мисана! Ще се радвам повествованието да продължава още дълго, за да се запознаваме с интересните факти, които поднасяш. Имаш какво да кажеш и го казваш толкова хубаво 