vega666 (Младен Мисана)
1746 14675
Jul 22, 2016, 8:43 PM  

 Караминьол 

  Prose » Narratives
3936 1 8
Multi-part work
4 min reading
"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква диплома, тате. Аз съм гений. Очакваше да получи оглушителен плесник, какъвто разбира се полагаше в подобен случай на непристойно и дръзко държание. Ала парадоксалната реакция на Стария го зашемети. Виж, момчето ми, наистина ти признавам гениалността, но нали разбираш, че все някога ще настъпи момент, когато ще престанеш да бъдеш гений. И точно тогава ще ти е необходима диплома. Този феноменален отговор стана единствената причина да запише висшето и да го завърши - от страх за бъдещето, в което нямаше да бъде гений, естествено. Но висшето си е висше, а поезията - поезия. Немлад си припомни един полузабравен виц, в който на покойника предложили да влезе и да разгледа Ада. На въпроса му - какв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??