Карате или плетка - изберете сами
Уж съм привлекателна, обаятелна, чаровна, защо не мога да си намеря сериозно гадже, просто се чудя?! Щом влезе ново момче в компанията ни, първо за мен се лепва, пък после защо не се задържа, не знам.
Седим си в кафенето срещу училището ни, влиза най-готиното момче от горните класове и момичетата почват да примигват, да се усмихват, да шушукат, сякаш е влязъл самият Леонардо Ди Каприо. Аз не реагирам. Естествено, той сяда до мен.
- На какво ми миришеш, бе?! - го питам, сякаш до вчера сме играли заедно на топчета. Гледам да се държа естествено. Че какво като е готин, аз също съм красива, иначе щеше ли да седне до мен? Тоя нафукан красавец започва да се черви, да се поти, да заеква. Красив, красив, ама с дефекти.
- Аз казах на майка да не пържи мекици, че ще ми се омиришат дрехите, ама тя...
- Не, бе, питам те на какъв парфюм ми миришеш?
- А... на... Версаче...
- Много е готин, браво!
- Така ли?!
- Така, я!
Мекици, майка му му била виновна. Момчета!
Друг път пак така сяда до мен нафукан младеж.
- Може ли да се запознаем?
- Какви са тея чорапи дет си ги сложил?
- Казах й аз на майка да ми даде други, ама тя: Тези са в тон с дрехите ти!
- Напълно е права!
- Така ли?!
- Така, я! Слушай повече майка си, без нея си загубен!
Или друг.
- Мога ли да ви почерпя едно кафе?
- Ти за какъв се мислиш, бе? Ти к'во си мислиш, че аз седя тук и те чакам тебе, принца от приказките, да ме черпиш кафе ли? Ти за каква ме имаш бе, че не съм платежоспособна ли бе? Че едно кафе не мога сама да си платя ли?
- Извинявайте!
- Кафе ще ме черпи! Що не ме черпиш едно уиски, а?
- Ами, ако искаш да ти поръчам?
- Слушай какво, аз алкохол не употребявам.
- Извинявай...
- Няма нищо, аз просто се пошегувах.
- Така ли?!
И тоя си тръгна, нямат ли чувство за хумор тия момчета? Дали не се държа малко грубо? Нали заради тях записах да тренирам карате и айкидо. Исках да стана силна като тях, да ме приемат като равна, а то - какво се получи?
Десети клас съм, нямам много време. Май ще трябва да пропуша и да почна да пия алкохол като повечето момичета, за да се отличаваме по нещо от момчетата. Иначе рискувам да си остана стара мома. Какво не ми харесват, егати?! Нали исках да съм различна, уж не харесвали разглезените лигли. Абе, днешните момчета знаят ли какво искат?! Дали да не се науча да плета?! Да бе, той после ще ме кара осморки да му правя. Е, не, това вече е прекалено. До там да се докарам заради един мъж. То и да плета и да не плета, нали ги гледам наш'те, все се карат, все са за нещо недоволни. Аз уж се подготвях за семейния живот, карам мотор, гледам футболни мачове, мога сама да се отбранявам. Майка ще излезе права: мъжете търсят това, което нямат. Така или иначе и моят съпруг ще ми изневерява, ама аз поне ще си го бия. Подготвена съм си за живота все пак, не съм тренирала напразно.
© Светлана Лажова All rights reserved.
