Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево и е обгазил всичко в радиус от сто километра, или е дошла Коледа. Ако откъм селата долитат квичене и касапска врява, ако задимят огньове, над които къкрят чайници с греяна ракия, значи и тая година сме късметлии. Нищо, че в мъглицата над Дунав дебне премръзнал слух за хлор, като ренесансова картина, напомняща за времето на Екогласност. Все неща от миналото, казваш си, и се вглъбяваш в гледката на зимната река. Две-три лодки лениво размазват нереални очертания в кротката вода, дочува се шум на весла. Никулден е отминал и рибите не искат да скачат в мрежите. Лежат си на дъното и мятат зарове, нагло хвърляйки по едно око към сеира на прасетата.
Ако си имах гадже, в тоя момент вече щеше да е пол ...