Като болка от разтопено сребро

Jun 2, 2009, 7:46 PM

Prose » Fantasy and fiction

844 0 3

1 мин reading

Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво.
Скитах се из гората дълго. Прекалено дълго.
А смъртта не идваше.
Сринах се върху едно дърво, вторачен в навеса от клони пред мен. Опитах се да се изправя, игнорирайки болката от раните - ала дълбоко в тях среброто чертаеше неумолима спирала към вътрешностите ми.
"Всичко, което е важно - помислих си, - е, че Куин е мъртъв. Това би трябвало да е достатъчна утеха.
Ала, странно, утехата не идваше. Само тъгата. Заедно с болката.
Някаква мишка - или може би плъх, преминава покрай мен. Инстинктивно протягам ръка и сграбчвам животинката. Тя се опитва да се измъкне, писка и се извива.
Безполезно е, скъпо мое. Безполезно.
От катраненочерното небе започва да се сипа дъжд.
Вдигам лице нагоре, посрещам топлите летни капки. Мишката в юмрука ми прекратява опитите си да се измъкне - сърцето ù бие полудяло, дъхът ù се слива с моя - диханието на непоносимата агония.
Клепачите ми натежават, чувствам се уморен. Безкрайно уморен.
Докато чернотата постепенно ме обгръща, юмрукът ми се стяга за последно, мишката изписква немощно. Две същества, толкова различни едно от друго, ала заедно в смъртта.
Аз...
Един дъх...
... аз съм...
болка
... аз съм Натаниел Кейн и съм върколак.
Последният ми дъх...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

natalia (Наталия Божилова)

2009-09-01T23:45:57+03:00

поздрав
Рима (Ани)

2009-06-02T22:26:58+03:00

А този край би бил прекрасно начало на нещо дъъъъълго
И когато прочетох ето това: "Всичко, което е важно - помислих си, - е, че Куин е мъртъв. Това би трябвало да е достатъчна утеха.
Ала, странно, утехата не идваше."
ми хрумна, че когато хората дават клетва да убият някого, дори това да струва собственият им живот, често не си дават сметка колко скъп им е на тях самите собственият им живот. Докато не го изгубят, разбира се.
azura_luna (Петя Стефанова)

2009-06-02T21:43:15+03:00

Лутането между висините на живота и бездните на смъртта,може би ни срива за миг...Но нали среброто действа очистително и ако вярваме,би спасило душата от скиталчество...