Jan 2, 2021, 3:13 PM  

Като тих лъх 

  Prose » Reviews, analyzes, critical articles, Others
725 7 5
5 мин reading

       В материал озаглавен "Когато сентенциалността се превръща в поезия", качен в сайт Откровения на линк:

 

https://otkrovenia.com/bg/proza/kogato-sentencialnostta-se-prevryshta-v-poeziya

 

ви запознах вкратце с ценното и оригинално литературно и духовно творчество на отец Йоан Карамихалев, който е свещеноиконом и действащ свещеник в църквата "Света София" /в София/.

 

       Съвсем наскоро излезе от печат неговата най-нова книга озаглавена "Лъх от тих вятър", подписана с гражданското му име - Янчо Михайлов. Книгата е издадена от АртГраф, София, с редактор - Теодора Димова, коректор - Лора Султанова и художник на корицата - Петър Милев. Спонсор на книгата е г-н Живко Ненов. Тя представлява сборник от къси разкази и беше официално, и прекрасно представена, в присъствието и с участието на автора й, в деня на Бъдни вечер /2020 година/ от 11 часа по БНТ 1, както и по други национални медии.

 

       В момента, пишейки тези редове, я държа в ръце с автограф от моя скъп приятел Янчо:

 

"На моя приятел Младен Мисана, талантлив поет,

желая преди всичко здраве

и всичко останало да му се придаде!"

 

Тази книга е първият, но много успешен опит на Янчо Михайлов на полето на прозата и по-специално на полето на късите разкази. Заглавието й е умело и нарочно подбрано, а  ключ за неговото разбиране е следният цитат:

 

И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи цели планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса - огън, но не в огъня е Господ; след огъня - лъх от тих вятър (и там е Господ).  (3 Цар. 19:11 - 12).

 

Да се пишат успешно къси разкази се изисква голямо умение и не всеки би се осмелил да дебютира с такава книга. Но Янчо Михайлов е таил отдавна в дълбините на душата си тези разкази. Те са съзрявали неусетно в него, като доброто вино за причастие. И когато е почувствал със сърцето си, че е настъпило времето те да видят бял свят, авторът просто ги е записал върху координатната система на белия лист, като своеобразни аналитично-литературни формули от аналитичната геометрия на духовния свят. Днес е много модерно да се пишат къси разкази с неочакван край. Мнозина се опитват на това поприще да блеснат с оригиналност, която, уви, твърде често и гротесково избива във вычурност. Нерядко тези неочаквани финали изглеждат изкуствено пришити към телата на подобни разкази, с една-единствена цел да се узакони жанровата им принадлежност. Но в "Лъх от тих вятър" нещата са съвършено различни. Преобладаващо героите там са духовни лица, размишляващи над собственото си и чуждо битие и извличайки от наглед маловажни събития кардинални изводи, чието високо ниво на обобщение провокира, както размисли и духовни търсения в тялото на Светото писание, но също и из лабиринта на житейските дебри, често внасяйки нотки на съмнения и корективи в някои от догмите на вярата, обогатяващи я, като краен резултат от четенето, с една по-висока кота на разбиране и проникновение.

       Ще издам една малка тайна. Още в хода на сътворяването на тази своя книга, Янчо споделяше с мен разказите си, защото ми имаше пълно доверие, че не бих злоупотребил с негово неиздадено официално творчество. Така получих привилегията да се запозная на части с компонентите на неговия труд и да ги огледам най-внимателно в своята аналитична лаборатория. Силно впечатление ми направи фактът, че във всеки негов разказ присъства някакво своеобразно тайнство. Но не натрапено и с клеймо - "тайнство", а органически произтичащо от тъканта на късия разказ. Самите герои на Янчо са сякаш даоски или християнски мъдреци, живеещи в своего рода несъвършенство и в малки грехове, чрез които, обаче, по кармичен път те се пречистват духовно и постигат истината, заради която са били пратени на този свят. Истина, както за самите тях, така и за другите, включително и за читателите. Именно тези умело подбрани и ненатрапчиво споделени истини в тази книга, нерядко безуспешно търсени и от самите нас - читателите, съставлява главната й ценност. Защото ни се позволява по един неповторим начин да станем сякаш съавтори и техни съпричастници. Това отново ни припомня прословутата сентенция, че прекален светец и Богу не е драг! Самият автор сподели по БНТ 1, че неговите герои и фабулата на разказите му, са твърде разнообразни. В част от тях има несъмнен прототип. В други авторът е прибягнал до художествената фантазия, използвайки метода на своеобразния творчески микс. Както Янчо сподели пред камерите, неговите герои имат напълно самостоятелна съдба. И колкото и да се е стремил да ги поведе по пътеката на праведността и духовното разбиране за живота, те са оказвали съпротивление и в редица случаи са избирали своя собствена траектория, противоречаща на църковните догми или на неговото авторско виждане. Това придава допълнително очарование на книгата и й вдъхва живот, отличаващ я от догматичното и схоластично творчество. Навсякъде се чувства мъдростта на разказвача - една натрупана с годините мекота и финес на изказа, който никога не се конфронтира с читателя и не издевателства и за миг над него, а го оставя да надникне крадешком през твоческата шпионка на отец Йоан Карамихалев в дълбините на човешката душа. А тя се оказва неподготвена за тази среща - както от страната на героите, така и от страната на читателите. Оттам произтича и ефектът на изненадата, несъмнен бонус за книгата, придаваща й допълнителна прелест.

 

         За мен тази книга е много успешна. Отвново споделям,че прочита й ми остави чувството за неподправена мъдрост, която диша от живот и зарежда с него читателя. Същевременно разказите на Янчо са носители на литературен финес, сравним с този на Йордан Йовков. Аз му пожелавам нови успехи на полето на белетристиката още през настоящата 2021-ва година. Пожелавам му също крепко здраве и необходимия комфорт на средата, в която е потопен, за да бъде писането успешно!

 

      ЧНГ и за много години, Янчо - скъпи Приятелю!

 

 

 

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Младене, адмирации!
  • Рецензията е олицетворение на висок естетически и художествен критерий.
    Тук няма заиграване и лигавения от рода на познатите ни псевдокритически себераздавания на "щедри" оценки!
    Специални поздрави на Янчо!
    Младен, прави ти чест,че представяш нещата по този естествен подбор!
    Пожелавам успех на автора!
    За много години и късмет, защото една нова творба е новородено бебе, която има необходимост от подкрепа, щом е талантливо написана.
    Респектиран съм от присъствието на Теодора Димова, което носи още едно потвърждение за висок литературен статус!
  • Рецензия, която с искреността и дълбочината си събужда интерес и у закоравял скептик. Бих потърсил книгата.
  • Книгата на Янчо Михайлов (отец Йоан Карамихалев) е ярко духовно явление, което няма аналог в българската литература. Тя възстановява една отдавна прекъсната духовна традиция, която единява художественото слово с Божественото слово. Особена ценност в нея представлява личността на автора, като православен християнин и служител на Бога. Свещеникът като главен герой на голяма част от разказите, с неговите човешки болежки и терзания, вървейки сред горящия днешен свят подобно св.Йоан Кръстител, в голямо смирение и саморазобличение, проправя пътя в блудните човешки души към Бога. Хулен, клеветен, пренебрегван, натоварен с човешките си слабости и грешки, самотен сред човешкото неразбиране, презиран за това, че няма ангелския вид на изискващите човешки очаквания, той съизмерва мислите и делата с библейското слово и страда пред човешката си немощ. Постигнатата художествена стойност в тази първа негова белетристична книга достойно съперничи на отдавна доказаното от него в поезията.
  • Много интересно представяне за автор, който несъмнено го заслужава. Има много хубави стихове, а съм сигурна, че и прозата му е стойностна и приятна за четене. Прииска ми се да прочета тази книга.
Random works
: ??:??