Клошарката
Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко отворих гардеробите, отвътре се изсипа текстилна камара за поне половин живот. Взех по-дебелите дрехи, сезонът беше зимен и прескачах стълбите през две от страх да не я изпусна. Долу си беше. Седеше на парче вестник и закусваше хляб с цвят на мухъл.
"Извинете, имам ненужни дрехи, не искам да ги хвърлям в контейнера да се изцапат, вижте ги, мисля, че ще ви станат." - Странно червене плъзна по лицето ми, лъжех нескопосано от желание да не я обидя.
Жената ме погледна, имаше прекрасни очи, които се напълниха след думите ми.
"Момиче, благодаря ти, няма нужда, имам си всичко" - наведе се да погали сплъстената топка, която чакаше дял от зеления хляб.
"Не съм толкова зле, нищо, че преглеждам кофите, там понякога има интересни неща, даже парчета от нечии съществувания, мога да позная дали хората са доволни или не от живота си." - Усмихна се тъжно и остави коричките на земята, кучето с благодарност изскимтя.
Аз реших да настоявам - "Но все пак вижте, не искам да ги хвърлям, запазени са" -протегнах ръце.
"Какво хубаво яке, защо не го носиш, а тези блузи са толкова меки и топли..." -галеше ги сякаш искаше да им благодари. "Жал ти е за мен, нали? Затова, случайно виждайки ме, си взела нещо от гардероба си и си дошла. Не искам да ме съжаляват. Вземи си ги." - сложи дрехите в торбата и я закачи на смаяната ми същност. "Ти търсиш топло отношение, затова несъзнателно си сторила това, не си тръгнала да ги хвърляш, а да дадеш на непознат човек нещо, от което ти имаш нужда. Младостта ти не е глупост, добротата ти не е сляпа, но ти не си щастлива."
Представям си гледката от прозорците на блока - една клошарка, прегърнала млада жена, успокойтелно гали косата й, а около тях лежат парчета плат, които са наглед нормални дрехи, но бяха парцаленото късче от нечий живот.
© Ниела Вон All rights reserved.
