/част - 3/
Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалцет, а самата тя осъзнаваше, че прекалява с острия си тон към колегите. Но нямаше сили да спре с негативното си поведение.
Когато осъзна, че е сама в офиса вече всички си бяха тръгнали отдавна. Тъжно въздъхна. „Сефте“ – усмивката се появи леко в ъгъла на устните й и се опита да се намести между тях.
- Още ли си тук? – гласът, не толкова я стресна, колкото я накара да затаи дъх, преобръщайки всичко в нея наопаки.
За секунда от напрежението и умората, които усещаше на раменете си, Катя почувства как възбудата я завладя и накара слабините й да потреперят. Не беше готова на този обрат. Не мислеше че е „такава жена“. Беше готова да се закълне, че никога повече няма да се подаде на този порив. На т ...