Ключето

/част - 3/

Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята нежност и на моменти се извиваше в досаден и груб фалцет, а самата тя осъзнаваше, че прекалява с острия си тон към колегите. Но нямаше сили да спре с негативното си поведение. 
Когато осъзна, че е сама в офиса вече всички си бяха тръгнали отдавна. Тъжно въздъхна. „Сефте“ – усмивката се появи леко в ъгъла на устните й и се опита да се намести между тях.
- Още ли си тук? – гласът, не толкова я стресна, колкото я накара да затаи дъх, преобръщайки всичко в нея наопаки. 
За секунда от напрежението и умората, които усещаше на раменете си, Катя почувства как възбудата я завладя и накара слабините й да потреперят. Не беше готова на този обрат. Не мислеше че е „такава жена“. Беше готова да се закълне, че никога повече няма да се подаде на този порив. На това желание да бъде в ръцете му и да се моли да не спира.
- Просто довършвам нещо и тръгвам. Не мислех, че има още някой тук. Ти защо не си тръгнал? – Изчерви се, усети го и още повече се притесни. Не смееше да го погледне в очите, а само шареше с поглед около него и се опитваше да измисли как да избяга през глава от стаята.
Слав се засмя, явно забелязал червенината по бузите й и се приближи бързо до нея. Усмивката все още беше на лицето му, когато той се наведи и опря устни в косата й. Не беше целувка а само допир, но това накара тялото й да потреперя и тя неможа да спре реакцията, инстинктивно се облегна назад и затвори очи.
Пръстите му разрошиха бретона й и се плъзнаха назад, оставяйки аромата й да го обгърне. Столът леко изскърца, докато той го завъртя и я изправи, хващайки я за кръста. Опря устни в нейните и целия свят се завъртя. Катя инстинктивно вдигна ръце към лицето му, а Слав я притисна още по-силно към себе си. Мечтаеше за това, откакто я беше видял, а тя осъзна, в малкия проблясък на разум, който мина за миг през нея, че нямаше сила, която да я спре да изживее този момент с Него. 
Захапа нежно долната му устна и по-скоро попи стона му, отколкото да го чуе. Секунда след това засмука леко брадичката му и премина към врата. „Жива съм“ – беше единствената мисъл, която се въртеше в главата й. Отвори очи и срещна неговите, да я гледат с толкова блясък и възбуда, че това беше последната капка страст, която разля лудостта по тях и ги накара да се отдадат един на друг, загубили представа за време, място и реалност. Дрехите просто се свлякоха на пода за секунди и телата им, голи и треперещи от желание се сляха в един невероятен и изпълнен със страст танц. Всяко тяхно докосване разпръскваше милиони частици аромат и ги потапяше все по-дълбоко в това море от безумие и желание един за друг. 
- Кат – устните му слязоха по врата й и се насочиха към гърдите й, оставяйки я без дъх за пореден път. Точно преди да захапе малкото й изпъкнало зърно той простена отново – Желая те.
Седнала на бюрото, тя само го обгърна с крака и се отпусна назад, стенейки и огъвайки се, треперейки и шепнейки името му.
Молеше му се да не спира и напълно ясно осъзнаваше, че това което правеше беше споделено и правилно. Тя беше негова, в ръцете му и нищо друго нямаше значение в момента.
Тя беше Жената, а той беше Мъжът.