Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърка очи с двете си ръце, за да се разсъни по-бързо, протегна се и скочи от леглото.
“Какъв странен сън! Още не мога да се отърся от него” – изрече на себе си тя. “Ще се обадя на Сара, за да й го разкажа. Може тя да има идея какво означават думите на онази жена...”
И Вивиън потърси мобилния си телефон, за да сподели с приятелката си, както правеше всеки път. Но за нейно голямо учудване, не успя да го открие никъде... Затова се насочи към стационарния телефон в коридора.
“Номерът, който сте набрали, не съществува. Моля, опитайте отново” – чу глас на оператор в слушалката тя.
“Сигурно съм още сънена и съм сбъркала нещо” – помисли си тя и отново набра номера на Сара.
За втори път чу гласа на опера ...