ГЛАВА ЧЕТВЪРТА,ГРАДИНАТА НА ВЕЩИЦИТЕ И НЕОЧАКВАНИЯТ ПРИЯТЕЛ

 Продължиха напред и вървяха доста време, докато стигнаха до непроходим гъсталак. Нищо не можеше да се провре през него, защото навсякъде пълзящи клони , покрити с бодли,се преплитаха помежду си, а върху тях цъфтяха едри и ярки рози. Наоколо нямаше жива душа, дори щурчета не пееха в тревите. Бяха стигнали до омагьосаната градина на вещиците, през която трябваше да преминат, без да докоснат дори и листенце.

- Няма да успеем! - почти проплака Лора. - Тук не може изобщо да се влезе, а какво остава да не докоснем нищо?

- Само рози ли цъфтят тук? - попита Русалия ,като че ли това имаше значение. - Я вижте, тревата под храстите е изпъстрена с глухарчета! Много е красиво, това е най-красивата градина,която съм виждала!

- Има ли значение, щом е омагьосана и не може да се мине през нея? - поклати глава Ева. През това време Русалия извади бутилката си  вода и започна да пръска цветовете, които ставаха все по- свежи.

   Изведнъж храстите се раздвижиха, розите сякаш зашушукаха помежду си, а глухарчетата източиха главичките си нагоре сякаш да видят какво се случва.

- Какво става тук,това наистина ли е... - прошепна най-едрата пурпурна роза.

- Да,тя е, не я ли познахте? - обади се малка бяла пъпка.

- Чували сме за нея от сестрите си в Кралството, но никога не сме я виждали лично, намесиха се и глухарчетата.

- Какво си шепнете вие?- попита ги Русалия.- Чудете се дали съм аз, така ли?- досега принцесата изобщо не подозираше,че разбира езика на цветята.- Да, аз съм принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцесата на всички глухарчета и фея на розите...Приятели! Ами аз съм...

- Ти си нашата фея!- заговориха в хор всички цветя.- Знаем как си съживила розите от градината на баба си , които вече са били увехнали от докосването на феята Тамина, която всъщност не е никаква фея, а истинска вещица!

- Ето, познахте ме най- накрая!- и Русалия понечи да ги погали,но те мигновено се отдръпнаха.

- Недей, принцесо, забрави ли, че трябва да минете оттук, без да ни докосвате?

- Но вие сте толкова преплетени и бодливи, ние наистина няма да можем да минем между вас!

- Кой ти каза?-засмя се дяволито бялата пъпка-Хайде, сестрички, да ги пуснем, преди да са ни усетили вещиците!

   И храстите внимателно разплетоха клоните си и ги отдръпнаха навътре така , че между тях започна да се образува широка пътека.

- Гледайте,те ни пускат!- извика Виктор и също извади бутилката си с вода, за да полее цветята. Мина известно време, докато всички разберат защо ги пускат розите и как точно Русалия им е помогнала преди известно време. След това децата  весело и бързо преминаха през градината. Пред тях вече се виждаха стените на Долната земя и много скоро те вече стояха в подножието им. Бяха улучили един наистина рядък момент, когато плаващият в небето остров се беше спуснал на земята. Но нищо друго освен това не беше се изменило. Дърветата бяха все така черни, птиците пълзяха по лилавата трева, а в небето не се виждаше нищо, дори и звезди.

- Можем да се изкатерим, нося клинове и въже и знам как да го направим. - Дарена понечи да отвори раницата си и да извади оборудването, когато Дарко я спря.

- За съжаление, няма да можем, каза той - Стената може да бъде изкачена само отвътре, но пък всеки, който реши да излезе, непременно се връща зад нея, а досега не знам някой отвън да е успял да влезе вътре.

- И как,стигнахме дотук, да се откажем ли? - Виктор още малко и щеше да заплаче.

- Гледайте, някой идва! - извика Русалия - Нали си спомняте, че беше писано за неочаквана помощ от приятел, може би това е той.

   Небето неочаквано се затъмни , чу се шум от крила и точно пред тях кацна сфинксът Дордона.

- Здравейте, милички, май идвам точно навреме! Вече ви е станало ясно, че не можете да влезете сами вътре. Дори и ти, Дарко, макар че си бил там, дори и ти не можеш.

   Сфинксът изглеждаше точно така,както го описваха хрониките от преди две хиляди  и дори повече години.Имаше глава на лъв с лице на жена, криле и лъвски лапи. И, разбира се, постоянното й обиталище беше на страница номер тридесет и три на „ Книгата на мъртвите“.

- Дали може да ни помогне?- усъмни се Джордано- И срещу какво? Доколкото знам, сфинксът задава трудни гатанки и убива всеки, който не може да ѝ отговори...

-Тоя клеветник Софокъл! Съсипа ми реномето за хилядолетия напред! - възмути се Дордона- Изобщо не беше така, просто пазех Тива,  за да не се заселят глупаци в нея! А убиецът е Едип, той не искаше да има живи свидетели на това, че е убил баща си! Наистина, отговори ми на гатанките, но пък ме наклевети за повече от две хилядолетия! А Софокъл описа историята и сега кой ще ми повярва! Аз просто исках да бъда учителка...Всъщност, имам някои въпроси и към вас...

- Ето, че се започна... - поклати глава Лора - Ще ни изпитва, няма да се размине изобщо...

- Не, не, вие досега много добре се справихте, така че разрешихте много загадки. Русалия и Дарена намериха Книгата на опасните тайни, Дарко я прочете, после освободихте птиците - тирбушонки от тирбушоните, не се поддадохте на подлите видения...Не само освободихте жертвите на Съливан, но и го предадохте на полицията...А какво да кажа за водата, с която съживихте розите? Така че, сега просто ми покажете бележниците  си!

   Изглежда, това,което видя в бележниците, я задоволи напълно, защото веднага им сподели плана си как да преминат стената.

- Единственият начин е аз да разруша част от стената и да застана на нейно място, а вие ще се покатерите по мене.

- Преди това може ли един въпрос? - попита Дарена , Дордона кимна и тя продължи- Защо и ти говореше за проклятието, когато истината е съвсем друга? И знаеш ли кой е затворил индиговите и кристални деца тук и с каква цел?

  Сфинксът мълча дълго, но накрая все пак,отговори:

- Колкото и да ми е неприятно, пък и срамно за моята възраст, но и аз не зная всичко. Това, което ви казах тогава, го знаех от Наина. Но после разбрах, че не е истина.

- Тогава, значи, не е имало никакво проклятие?

- Имаше, задържащото проклятие, но на мене ми беше казано друго. Всъщност, всяко момче може да бъде освободено, ако сестра му надхитри вещицата. Спомняш ли си панделките, които видя в къщата ѝ? Ако сестрите на момчетата...

- Добре, добре, но трябва да има и друг начин, нали? - прекъсна я Лора. - Защото всички нямат сестри, нали?

   Дордона поклати глава.

- Аз съм дотук, мили мои, не знам нищо повече. Мога да ви помогна да влезете, а там се оправяйте сами! Нещо ми подсказва, че ще намерите разрешение на въпроса.

 - Така е, съгласи се и Дарко - Хайде, прави каквото трябва и да влизаме вътре!

    Докато изрече това, сфинксът леко размаха криле и една част от стената се срути и превърна в прах. Тя помаха  на децата, застана на мястото на разрушенията и мигновено се превърна в камък, който никой не би могъл да различи от другите.

- Хайде! - извика Джордано и  тръгна по издатините на камъка, които като стъпала ги доведоха до върха. Беше въпрос на време да слязат от другата страна и ето, че вече се оглеждаха любопитно наоколо.

- Надявам се скоро да срещнем някого, предположи Ева, но всичко изглежда много странно и най-вече безлюдно.

    Беше права. Пред тях се беше ширнала огромна ливада с тъмнолилава трева и черни бодливи храсти. Не се чуваше звук, дори и въздухът не трепваше. Беше доста студено и те извадиха от раниците си топлите дрехи и шалове.

   Изведнъж,сякаш от нищото, се появи някой.