Когато един кошмар стане действителност
“Обичам свободата. Искам свободата. Живея за свободата. Пълна, неограничена от хора, събития и емоции.” Това си мислеше едно 18- годишно момиче на име Елена. Бе решила да приключи всички връзки в миналото си, които я ограничаваха. Малко по малко тя оставяше зад гърба си това ограничаващо я минало. Чувстваше се все по- лека и щастлива. Времето й минаваше по барове, заведения; танцуваше, флиртуваше, изживяваше младостта си максимално.
Една вечер бе отишла в някакъв нов клуб в друг град. Беше с голяма компания, повечето от които момичета и няколко момчета. Още беше рано и нямаше много хора (или пък нарочно нямаше). Тя танцуваше сама на дансинга, около който на различни маси седяха мъже. Бяха дебели, мазни и гледаха ехидно. Оглеждаха всяко едно от момичетата. Но Елена не се притесняваше. Приемаше го като нещо нормално- все пак бе млада, красива и жизнена- да, бе нормално, допустимо.
Докато танцуваше, огледа обстановката. В бара бяха нейната компания ...